- Е, след като се убедихме, че с вас всичко е наред, да вземем да си вървим — в края на краищата заяви
древният.
- Къде? — не разбра Владиката.
- При някоя по-облечена компания — ехидно му отговори Асур-Ррат.
Главата на сребристия дракон се обърна към забележимо смутилите се драконици, Владиката недоволно
изцъка с език, а след това ме попита:
- Ти как си?
В смисъл, аз предположих, че пита мен, не съм уверена, че го интересуваше древният. Но именно древният
не мислеше така:
- О, аз съм прекрасно — радостно съобщи той. — Вчера малко ме болеше опашката, гърбът, и сам разбираш, на моята възраст също вече се обажда, но като цяло, бива, благодаря, че се интересувате, Владика.
Гаррат го награди с много внимателен поглед, след което престъпи над люка, закривайки с внушителното
си драконово тяло изгледа към „необлечената” компания, легна на корема си и разположи главата си така, че
очите му да са максимално близко до цепнатината между люка и пода, след което попита:
- Ти как си?
- Всичко е наред — уверих го аз. — Извинете, че ви обезпокоих, просто...
- Ти си се притеснявала за мен — усмихна се драконът.
- Съвсем мъничко — аз също се усмихнах.
- Ясно.
Гаррат ме гледаше така, като че ли се стремеше да запомни всяка черта на лицето ми и търсеше в изражението
ми нещо, само дето не можах да разбера какво.
- Липсваше ми — изведнъж произнесе той така, че аз веднага му повярвах.
Но не му казах, че и той ми бе липсвал — би прозвучало фалшиво. Просто след всичко това, което се беше
случило, аз се радвах, че Гаррат в този момент се намира по-далеч от мен и като минимум не обстрелва
никого със снежни топки, не изгаря, не гони, не оскърбява и не левитира. От всички тези мисли се почувствах
някак неуютно и всъщност — направо отрепка.
- Добре ли сте тук? — опитах се да продължа светския разговор.
Но Гаррат, гледайки ме тъжно, тихо повтори:
- Липсваш ми направо безумно...
- Абе нещо не се забелязва — ехидно вметна древният.
Но аз не обърнах внимание на репликата му, гледайки в пълните с мъка очи на Владиката и след като не се
удържах, попитах:
- За дълго ли ви затвори?
Устните на дракона се изкривиха в тъжна усмивка и Гаррат тихо отвърна:
- Надявам се — завинаги.
И уморено отпусна глава на лапите си, все така меланхолично взирайки се в мен.
- Надявате се? — повторих потресена. — Но... защо?
Владиката отмести поглед, след това отново ме фиксира със сребърните си зеници и въздъхна:
- Защото аз бих те изпекъл до кости, ако той не бе защитил крехкото ти тяло от пламъка. Дори от драконовия
пламък. И заради това, че докато си играех с грассите, изобщо не предположих, че в същия този момент
Воронир те убива. А бях длъжен да помисля за това, а не да се наслаждавам на победата си и властта си над
грассите, забравяйки това, което беше пред очите ми. Иренарн каза истината — аз нямам право дори да те
гледам след това, което се случи.
Аз... аз не знаех как да реагирам.
- Прости ми... — въздъхна Гаррат.
Не знам защо, но протягайки ръка, докоснах люспите на муцуната му. Само ги докоснах, без да се опитвам
да ги галя, спомняйки си с какво бе завършил опита ми да ги пипна предишния път. Гаррат притвори очи и се
притисна с глава към ръката ми.
- Е-е-е — раздаде се някъде до мен.
И след това, някъде отдалеч, от дома на баба Осаи: „Милада, къде си?” Озъртайки се нервно, се вгледах в
древния, а той мрачно съобщи:
- Камали се е върнала. И на нас ни е време.
Отдръпвайки предпазливо ръката си от муцуната на Гаррат, аз вече исках да се отдръпна, но в този момент
си спомних:
- Искате ли да ви донеса книги, за да не скучаете? Драконът ме изгледа някак странно.
- Той не скучае — насмешливо ме уведоми древният.
- Скучая! — неочаквано капризно измърмори Владиката. Усмихвайки се, попитах:
- Какво да ви донеса?
И тогава Гаррат замислено притвори очи, все едно размисляше, а след това практически заповяда — не на
мен, на древния:
- Нужна ми е програмата за обучение на Бронята за първите три години.
- На Бронята?! — удиви се Асур-Ррат.
- Ще се справиш ли? — подкачи го Владиката.
- Абе, то за вас ще е по-добре целия курс „Дипломация на Вятъра” да минете — натърти укоризнено древният.
-Ас такива книги тук е пълно — махна с ръка Гаррат. — Иренарн ми прати и две библиотекарки, ако изведнъж
нещо друго ми потрябва... м-м-м... — Драконът ме изгледа и добави: — В смисъл, там за допълнителна
литература да литнат.
Кимнах, решила, че ще е най-добре да повярвам на думите му.
- Намери ми програмата на Бронята — практически заповяда Владиката на древния. След това ми се усмихна