— Няма да е зле.
Наложи ми се да ловя още две монети, а след това да давам всичко на древния, който оглеждайки ги
критично, след като дори бе захапал със зъби всяка от тях, ги отнесе в съкровищницата си.
А Зернур, приключвайки да дъвче пирожките, без думи ми подаде телепортационна гривна. - Върни се поне
за чая — каза за довиждане тате. Дори не разбрах дали успя да види кимването ми.
Когато се пренесох, стоях няколко секунди, озъртайки се, без да разбирам къде изобщо се бях озовала. Тук
навсякъде имаше колби, реторти, ампули и тъй нататък. Не рискувах да се приближа, забелязвайки отдалече, че надписите са на древния драконов език, който изобщо не разбирах, затова и останах на мястото си.
След минута, в стаята влезе дракон. Побелели бяха не само косите му, оказа се, че са абсолютно бели и
веждите, и миглите му. Той ме погледна в леко недоумение, с бърза крачка се приближи към шкафа, отвори, прокарвайки пръсти по етикетите и попита, без да се обръща:
- Ти не си ли наясно какъв цвят има настойката от бързогонник?
- Зелен — отвърнах, без да се замислям.
- Аха, вярно! — драконът извади нужната бутилчица, затвори шкафа и излезе, без да се сбогува. А аз останах
да чакам.
- Слушай — раздаде се гласът на все същия бял дракон, — можеш ли да ми намериш спиртов екстракт на
мирта? В същия шкаф трябва да е.
- Да, добре — и аз се приближих към шкафа, прехвърляйки кошницата в другата си ръка. Отваряйки
вратичката, се вгледах в стъклениците. Екстрактът на водна основа е жълто-зелено-оранжев, спиртовия —
салатено — зелен, него го намерих почти веднага, първо, защото беше най-отпред, а второ — наименованието
на древно-драконов беше дублирано отдолу на древно-елфийски, а той при нас се учеше като основен
мъртъв език, така че, имах някакви познания по него.
- Намерих го! — подвикнах към дракона.
- Давай го насам — заповяда той.
Предпазливо взех стъкленицата и тръгнах в посока на гласа, който се бе разнесъл от дълбините на
лабораторията. Преминах по тесен, тъмен коридор, който се осветяваше от една-единствена отворена врата.
Тръгнах нататък.
Но в момента, в който влязох, спрях потресена, взирайки се в плесента. В черната плесен! Която, приела
човешки форми, с ентусиазъм асистираше на белия дракон в приготвянето на нещо синьо, което къкреше в
една от ретортите на масата.
- Какво стоиш? — грубовато се поинтересува драконът. — Носи настойката насам.
Предпазливо, отдалеч заобиколих очовечената плесен, приближих се до дракона и му протегнах
стъкленицата. Той я взе, извади чиста пипетка и се зае да отмерва необходимото му количество капки. Аз не
издържах и тихо попитах:
- Моля за извинение, уважаеми халоне...
- Ир-хан — поправи ме драконът, веднага и недвусмислено намеквайки, че изобщо не е обикновен, ами цял
боен дракон.
- Уважаеми ир-хан — веднага се поправих аз. — Извинете, а не знаете ли къде е ир-хан Главнокомандуващият?
- Властващият ни? — без да се откъсва от процеса по преброяването на капките, уточни белият дракон. —
отиде да се къпе и да се преоблича, нали ти сега ще дойдеш.
В този момент към мен все пак вдигнаха поглед, който беше дори леко удивен и драконът разсеяно отбеляза:
- А, ти вече дойде.
- Ами.. .да — на мен, кой знае защо, ми стана доста неловко.
- Тогава, щом си дошла, тичай да ми донесеш и спирт, той също е там в четвъртия шкаф, на най-долната
полица. Без да възразявам, отново по дъга заобиколих създанието от плесен, което работеше с колбите, създало си още
две допълнителни ръце и затова изглеждаше доста плашещо.
Оставих кошницата на празната маса до вратата и се запътих да търся спирта. Оказа се, че съм направила
добре да си освободя и двете ръце, защото спиртът се съхраняваше не в стъкленици, а в стъклени буркани
с големина на половин кофа.
И ето, вървя обратно, пристъпвам внимателно, здраво притиснала към себе си спирта в стъкления буркан и
само по чудо не се сблъсках в застаналия там Главнокомандуващ, който явно си мислеше, че аз все още съм
в помещението с шкафовете, стоеше в полумрака на коридора и припряно закопчаваше всички копчета на
мундира си.
- Госпожо Радович? — удиви се при появата ми драконът.
- Ир-хан Главнокомандуващ — нервно поздравих аз, изведнъж осъзнавайки как могат да изглеждат отстрани
моите придвижвания с колбата в ръце.
Оказа се, че така си и беше — изглеждаха двусмислено.
- Отново ли ме грабите? — поинтересува се Иренарн.
- Ами, да ви кажа, това е нещо...