- С което се свиква лесно? — проблясвайки с усмивката си, предположи той.
- Може и така да се каже — аз също се усмихнах.
- Спи-и-ирт! — страдалчески изкрещя белият дракон от съседното помещение.
- Извинете — внимателно заобикаляйки Главнокомандуващия, се опитах да продължа пътя си.
Иренарн не ми позволи — мълчаливо, с една ръка ми отне стъкления буркан и се запъти да го отнесе на
белия. Вече от там до слуха ми достигна:
- Хартенган ит ереннта.
- Какво му е тежкото, жените на село по две кофи вода наведнъж носят и не се оплакват!
- Ет ша! — прозвуча плашещо и злобно. Но явно не изплаши никого, защото събеседникът на Черния дракон
язвително отговори:
- А кошницата, дето домъкна със себе си не е по-лека. Секунда мълчание и разкайващото се от белия дракон:
- Моля за извинение, ир-хан Главнокомандуващ.
Когато Иренарн излезе в коридора, носейки кошницата ми с приготвените за него пирожки, в коридора
стана сумрачно и страшно, докато досега си беше просто тъмно.
- Да вървим, госпожо Радович — официално ми предложи той, показвайки с ръка напред. Аз заобиколих
Черния дракон и пристъпвайки предпазливо в пълната тъмнина, отбелязах:
- Там си имате човек от плесен.
- Не — мигновено ми отговориха. — Това е колонията Арха, тя, за да й е по-удобно да работи с Нериг-Ррат, приема човекоподобен облик, изменяйки се в зависимост от ситуацията.
Препънах се, бях благопристойно поддържана, а след като възобнових движението си, все пак попитах:
- К-к-колония?
- Да, общност с родствени връзки, с общи интереси и способност да създава колективен разум. На този етап
в Бронята имаме шест такива, но Нериг-Ррат, че в най-скоро време ще се отдели част от колонията Гема, те
са с ярко изразени войнствени наклонности и имат намерението да лобират за интересите на белите гъби в
елфийските лесове.
- Какво?! — аз спрях като закована.
- Белите гъби — невъзмутимо поясни Иренарн, — от известно време се намират под заплаха от изчезване, тъй като, след разпространяването на слухове за техните свойства, способни да повишават... м-м-м някои
възможности, са подложени на масово изрязване. Колонията Гема изрази своето безпокойство от това
положение на нещата и заедно с Емир-Есхарат разработи стратегия за внедряването на ген, който ще позволи
на гъбите да предприемат конспиративни действия като минимум, а като максимум — да напускат местата на
базирането на главната си мицелна основа.
Представих си шашнатите гъбари, от които гъбите масово бягат...
- Интересен проект — продължи Главнокомандуващият, — ние от своя страна решихме да допуснем
колонията Гема до знанията за методите на оцеляване и тактиката и стратегията за водене на партизанска
война.
Във въображението ми стъписаните лица на гъбарите се смениха с изпоплашени, защото гъбите, след като, бягайки, бяха приложили на практика тактиката за примамване на противника в най-гъстата част от гората, сеобърнаха и стиснали клончета, борови иглички и друго подобно оръжие, се нахвърлиха върху нищо не
подозиращите хора.
- Горките гъбари... — само изкоментирах аз.
- Но ако не предприемем нищо, в течение на три години белите гъби ще изчезнат като вид — съобщи
Главнокомандуващият. — Надясно.
И аз послушно завих, въпреки че изобщо не виждах накъде отивам.
Но беше достатъчно само да вляза, и огън, възникнал от пръсналите на входа искри, претича по пода и
стените, оставяйки след себе си десетки запалени факли, а в тяхната светлина, аз видях грасса, който се
вдигна на крака от постелята си и радостно замаха с опашка при появата ми.
- Можете да се приближите смело, кучето дойде на себе си напълно — каза Иренарн.
И аз се хвърлих към Глад, радостно прегърнах слабото му, кой знае защо, отлично различимо тяло и докато
грассът ми се радваше, не забелязах веднага парчетата месо, останали на блюдо до постланото на пода
одеяло. А след като ги видях, удивено се взрях в Черния дракон, който беше седнал върху единствения стол
и задълбочено разглеждаше съдържанието на кошницата. При вида на изобилието на пирожки, ми се стори, че временно бяха забравили за присъствието ми.
Но се оказа, че впечатлението ми е било неправилно, защото, продължавайки да разглежда тестените
изделия, Иренарн невъзмутимо отговори:
- Да, на него не му е необходима повече вашата помощ, но след като вие така или иначе имахте намерение
да дойдете... — и драконът с явно усилие сподави ухилването си.
Все така, продължавайки да гледа само пирожките.
- Аз разбрах — произнесох аз след дълга пауза, галейки грасса, който беше наместил главата си на коленете