— Ти беше този, дето едва не ме уби със снежната си топка — отвърнах все по-смутена. Беше ми неудобно да го погледна, поне докато не свикна с мисълта, че и двамата сме вече големи хора.
— Моля те да ме извиниш — рече той, като не сваляше от мен изумен поглед. — Май не знам какво повече мога да кажа Ариел. Наистина много съжалявам за всичко, което се случи. За това, че те забърках във всичко това.
— Само извинение не помага — цитирах любимата фраза на Джързи и му се усмихнах, а той отговори на усмивката ми. Схванах, че трябва веднага да му кажа лошата новина.
— Аз също трябва да ти се извиня за нещо, което направих, и много се надявам, че не съм съсипала всичко, което си градил толкова време, и не съм изложила и двама ни на още по-голям риск с постъпката си. Направих огромна глупост, голяма грешка наистина. Оставих един човек съвсем сам цяла нощ с ръкописа с руните…
Виждах как лицето му с всеки следващ миг се издължава от чувство, което аз в отчаянието и разкаянието си изтълкувах като ужас… докато не чух неговите думи.
— За какъв ръкопис с руни говориш?
От известно време ме преследваше мисълта, че тъй като през последните няколко дни сърцето ми твърде често потъваше до стомаха, рано или късно то съвсем ще спре да тупти и ще остане само да подскача като топче йо-йо. Няколкото мили, които двамата със Сам изминахме със ски, за да прекосим ливадата до хижата, ми подействаха като възстановителен масаж, така че пред вратата аз поне бях възвърнала способността си да говоря.
Междувременно бях научила причината той да смени плана на срещата ни за днешния ден. Решил, че е твърде опасно да отсяда в хотели, така че от момента на мнимата си смърт търсел подслон в хижи, ловни колиби и места за ловна засада, заслони, с които щатът Охайо е осеян, но или са изоставени, или пък никой не използва сега през зимата. Пристигайки в Сън Вели по-рано от мен, Сам установил, че край пистите, където планираше да се срещнем, няма такова място и се наложило бая да обиколи, докато открие тази хижа — на около две мили от главния път. По-голямата част от района обаче била толкова открита, че нямаше начин да пристигна тук, без някой да ме забележи, освен ако не се срещнем преди зазоряване.
Щом стигнахме изоставената хижа, където Сам бе пренощувал, свалихме ските, изтупахме ги от снега и ги прибрахме зад колибата. Едва тогава влязохме вътре, където той разрови жаравата и хвърли в огнището още няколко цепеници. Това бе единственото отопление, нямаше водопровод или канализация, само една водна помпа пред вратата. С няколко удара на дръжката той напълни чайник, който закачи над огъня, за да направи разтворимо кафе, и едва тогава приближи стол за себе си до креслото с изтърбушени пружини, на което вече се бях настанила.
— Знам, че най-вероятно не разбираш много от онова, което правя, Ариел, нито защо го правя — започна той, — но преди да ти обясня, нека се върнем на събитията от последната седмица. Защо не се появи на телефона, както се бяхме уговорили, какво знаеш за липсващия пакет и какво научи от Лаф?
— Добре — с известна неохота се съгласих да изчакам с множеството въпроси, които бях си приготвила. — Но първо ми кажи, ако не си изпратил ти този ръкопис, за който споменах, сега веднага трябва да знам нещо, тъй като срещнах човек, който твърди, че той го е изпратил. Чувал ли си някога за доктор Волфганг К. Хаузер? — лицето на Сам се изкриви в усмивка и само додадох: — Значи го познаваш!
— Не… Не зная… Предполагам причината е в начина, по който произнесе името. — Сам ме гледаше с трудно разгадаемо изражение. — Знаеш ли, винаги съм си те представял като по-малкия ми кръвен брат, като сродна душа — продължи той. — Но сега почувствах, че… Искам да кажа, кой е всъщност този човек? Има ли нещо, което се случва и искаш да го споделиш с мен?
Почувствах как гореща вълна се надигна към лицето ми. Тази проклета ирландска кожа, която бях наследила от Джързи, човек, роден с нея, нищо не можеше да скрие. Обгърнах лицето си с длани. Сам протегна ръце и откри лицето ми. Аз отворих очи.
— Господи, Ариел, да не би да си влюбена в този човек? — Скочи на крака и закрачи нервно напред-назад, като разтриваше чело с върховете на пръстите си, докато седях и мълчах, объркана.
Сам седна отново и се наведе напред напрегнато.
— Да оставим настрани какво евентуално изпитвам аз във връзка с тази история, но моментът едва ли е подходящ за разцъфтяването на романтична връзка! Току-що спомена, че скоро си се запознала с този мъж. Знаеш ли изобщо нещо за него? За произхода му? Имаш ли представа колко опасно може да се окаже и за двама ни тази ненавременна близост?