— Успя ли да преведеш нещо?
— Съвсем малко — гласеше тъжният му отговор. — Представляват разпокъсани, несвързани едно с друго писма, разкази на очевидци, показания, доклади. Дори административни документи от древния Рим, келтски и тевтонски легенди. Описания на тракийски празници и банкети в Юдея, разкази за езически богове и богини от Северна Гърция, но никаква следа за каквато и да било връзка помежду им. Трябва да е имала сериозна причина да ги събира.
Мислите в главата ми препускаха, но сякаш се въртяха в кръг. Стигах все до изходната позиция — как бе възможно такива документи да бъдат свързани с неонацистка конспирация, което очаквах след разговорите си с Лаф и Бамби? Всички събития, които те описваха, са се случвали през последното столетие, а езици като угърския, доколкото знаех, не се използва от хилядолетия. Мислех си и за норните в тайните им пещери в планините на Нюрнберг, които тъкат съдбата на човечеството и последните му дни. Ами ако никой не може да разтълкува създаденото от тях, когато то бъде завършено?
Докато Сам отпиваше от блудкавата течност, се опитах да си представя тревогата и притеснението на добър шифровчик като него, докато е разгръщал една по една люспите на една лукова глава в очакване да зърне онова, което е в центъра й.
— Ако след толкова години не си успял да откриеш връзката между ръкописите на Пандора — попитах, — защо всички си мислят, че те са толкова ценни и опасни? Възможно ли е да са свързани с предметите в Хофбург — онези, които всички твърдят, че Хитлер се опитвал да събере?
— Мислил съм за това, но далеч по-важно е да реша и да разбера откъде всъщност идват всичките тези документи, как Пандора ги е събирала и най-важното — защо? Остава и въпросът защо от всички е избрала тъкмо баща ми за свой наследник.
— Честно казано, откакто научих за ръкописите, и аз се питам същото — признах. — Ти успя ли да разбереш?
— Мисля, че да — отговори Сам. — Но нека чуя първо какво мислиш ти. До този момент нямаше с кого да обсъдя теорията си. Свързано е със завещанието на Пандора. След смъртта й повикали баща ми като основен наследник в Европа, за да прочетат последната й воля. Бил изненадан. Да не забравяме, че е била за кратко негова втора майка, само докато траел краткият й брак с Йероним. Не се били виждали от момента на семейната схизма. Всъщност, а съм сигурен, че ще се съгласиш с мен, Ариел, историята на чичо Лаф за семейството трябва да мине през филтъра на различна гледна точка — тази на нашите бащи — Ърнест и Огъстъс. Те двамата едва ли са запазили много добри чувства към Пандора, след като тя избягва и ги оставя на грижите на баща им.
Дяволите да го вземат, помислих си аз, изправена за кой ли път пред сложните и вгорчени отношения в моето семейство. Но изведнъж ми хрумна една идея. Възможно ли бе Пандора да е разчитала тъкмо на огорченията и болката в отношенията на това семейство? Споделих го със Сам.
— От известно време и аз си задавам този въпрос — съгласи се той, — но когато чух казаното от теб днес, нещата някак идват по местата си. Имам усещането, че от самото начало всичко е било планирано, имам предвид разделянето на семейството. Нека го погледнем подробно. Първата крачка в тази посока прави Пандора, като избягва с Лаф и Зоуи. Истински удар по нашата част от семейството е фактът, че баща ти е изоставен от самото си раждане. Само така може да се обясни хладнокръвието и егоизма на този човек днес. През целия си останал живот Пандора прави всичко възможно да поддържа разделението. След това завещава на баща ми тези редки древни документи, които ти описах. А ако може да се вярва на твоя приятел Хаузер, Зоуи притежава оригинала на някакъв ръкопис с руни, който в момента е в твои ръце. Няма как да знаем какво е наследил Лаф от Пандора, освен апартамента с изглед към Хофбург, което само по себе си никак не е малко. Сигурни сме обаче, че той знае за съществуването на ръкописа с руните, без да е наясно, че е попаднал в ръцете на Зоуи.
Сам спря и ми се усмихна.