Представях си го и самата аз треперех като лист в този момент. Но за разлика от това, което изпитвах преди две седмици, когато все още вярвах, че Сам е мъртъв, сега ужасът от надвисналата опасност буквално ме задуши. Не ставаше дума вече за инсценирано погребение, нито дори за нещастен случай, а за насилствена смърт, заплашваща Сам. И ако неговият покровител и приятел, човек от службите, вероятно е знаел как да се пази, какво оставаше за мен? Едва сега разбирах, че десетките предпазни мерки, които Сам вземаше в последните дни, изобщо не са прекалени.
— Какво те кара да мислиш, че бомбата е била предназначена за теб? — попитах.
— В компютъра, чиято информация унищожихме, успях да видя номер, който си мислех, че знам единствено аз. Номер на банкова касета, която се намираше само на няколко пресечки от въпросната квартира. Очевидно този, който искаше смъртта ми, вече е знаел, че ръкописите се съхраняват в определена банка в Чайнатаун, и е бил сигурен, че може да ги вземе. При евентуалната ми смърт това щеше да стане още по-лесно. Когато бомбата избухна, се бях запътил точно към банката, за да ги извадя оттам. Съвпадението бе прекалено голямо. Тутакси отидох в банката, накарах да отворят касетата, помолих да ми дадат един голям пощенски плик, взех марки от първия пощенски автомат и тутакси пуснах плика в пощенска кутия на улицата. Изпратих ги на единствения човек, в когото имам безусловно доверие, т.е. на теб. Едва тогава от уличен автомат се обадих на шефа на Терон и му съобщих какво се е случило. Решението, да се разиграе този театър на моята смърт, бе на правителствените служби. Естествено, наруших обещанието, което им дадох, да не се свързвам с никого от семейството, най-вече с теб. — Очите на Сам бяха странно замъглени.
— Семейството ли каза? Какво общо има с това семейството? — За кой ли път почувствах, че не искам да чуя отговора на собствения си въпрос.
— Има само едно нещо, което свързва парченцата от мозайката, и то е в семейството. Според мен то е заложено още в завещанието на Пандора. Тъй като сме единодушни, че тя е разделила на четири части съкровището си, за трима знаем, остава да разберем какво е оставила на своето единствено дете?
Преглътнах мъчително и усетих, как кръвта се смъква от лицето ми.
— На Огъстъс? На баща ми? Защо ще му оставя нещо? Изоставила го е още от самото му раждане, нали?
— Скъпа моя — усмихна се Сам, — като изключим теб и мен, той е единственият член на семейството, когото все още не сме обсъдили, нали? — усмихна се малко иронично Сам. — Бил съм само на четири, а ти дори не си била родена, когато Пандора е починала, ето защо бих искал да поставя няколко проблема в перспектива. Не е ли странно, че баща ми Ърнест, най-голямото дете на Йероним Бен, наследява само участието в мините в Айдахо, докато твоят — най-малкият, получава световна империя от концесии в сферата на полезните изкопаеми и индустрията…
— Да не искаш да кажеш, че според теб баща ми има нещо общо — прекъснах го и дръпнах ръката си. Скочих нетърпеливо на крака, а Сам остана на стола си.
— Мисля, че и сама можеш да потърсиш отговорите на някои въпроси — продължи той. — Защо според теб в мига, когато разбира, че съм мъртъв, Огъстъс се свързва с изпълнителя на завещанието ми, както сама ме информира, за да разбере какво съм оставил на теб? Защо незабавно свиква пресконференция в Сан Франциско, за да обяви публично текста на документа? Защо дни наред ти звъни в Айдахо и когато се свързвате, настоява незабавно да го уведомиш, когато получиш ръкописите? Откъде изобщо Огъстъс знае за моите документи?
— Всички ние знаехме за тях! — възкликнах. — За тях се говори в… — тъкмо щях да кажа „твоето завещание“, когато усетих с вледеняващ ужас, че в завещанието не ставаше изобщо дума за каквито и да било документи — само, че аз съм единственият му наследник. Възникна и друг въпрос. В качеството си на какъв присъстваше Огъстъс при адвоката? Защо той свиква пресконференция? И след като баща ми не се бе виждал със Сам от години, нито пък с брат си, и то много преди той да умре, защо Огъстъс бе на погребението на Сам?
Моят братовчед седеше и само кимаше — но вече не се усмихваше.
— Сега разбираш ли защо, на базата на наблюденията ти по време на погребението, а и след това, е от изключително голямо значение всички в семейството, и най-вече баща ти, да са убедени в моята смърт? — Изправи се и се взря в очите ми.