— Ти май си напълно откачил — отбелязах. — Истина е, че Огъстъс е голям досадник и трябва да има някакво обяснение на поведението му, но едва ли си представяш, че ще тръгне да те преследва или ще се опита да те убие заради едни ръкописи, все едно колко скъпоценни може да се окажат. И колкото и да е абсурдно да предположим, че е способен на такава низост, защо тогава не се е размърдал по-рано, за да сложи ръка върху тях? Нали Ърнест ги е наследил преди десетилетия и ги е притежавал близо двайсет години?
— Може Огъстъс да не си е давал сметка, че баща ми ги притежава. Никой и не подозираше, че са в мен, докато не започнаха да ме следят…
Преди около година. Тогава е започнало следенето. По това време Сам се свързва със своя приятел от правителствените служби и може би в резултат на тази среща вече двама души са мъртви. Какво друго беше станало преди една година? Имаше нещо, но какво? Сетих се. Изведнъж още няколко факта се забиха на местата си, като пирони в ковчег.
Точно преди една година, през март на 1988, Волфганг Хаузер се бе запознал със Зоуи във Виена на събирането по случай петдесетгодишнината от Аншлуса. Тогава тя му бе доверила, че притежава ръкопис… Ръкопис с руни!
Излизаше, че Сам е прав поне в едно: ако баща ми бе наследил нещо от Пандора преди двайсет и пет години и след това е научил, че и Зоуи е получила наследство, не беше кой знае колко трудно да се досети, както ние двамата със Сам, между другото, успяхме преди малко, че в пъзела липсва едно парченце. Или пък да стигне до заключението, че чрез завещание от Пандора и други парченца са стигнали по подобен начин до още членове от семейството.
В интерес на истината Огъстъс ми каза, че ръкописите са на Пандора и са написани на някакъв код. Почти веднага след това дойде и обаждането от Хелена Вурхер-Льоблан от „Уошингтън Поуст“, получила телефона ми лично от баща ми, която пък твърдеше, че може би ръкописите са на Зоуи. Откъде можех да съм сигурна, че тя работи за „Поуст“, а не за баща ми? Всичко това все още не доказваше, че Огъстъс носи вина за събирането на ръкописите, още по-малко, че е някой луд бомбаджия.
— Известно ли ти е кой е бил изпълнител на завещанието на Пандора? — попитах Сам.
— Естествено! И точно там е работата. — Той стисна внезапно ръцете ми. Силна болка пробягна към рамото ми и аз неволно извиках.
— Какво има? — попита сепнато Сам и се дръпна уплашено.
— Четиринайсет шева на едната ми ръка. Опитах се да се сблъскам с лавина — обясних. Този епизод бях спестила в разказа си за събитията от последната седмица. Поех дълбоко въздух и прокарах пръсти по ръкава на ранената ръка.
Със загрижено изражение той погали косите ми.
— Минава ми вече. Добре съм — успокоих го. — Струва ми се, че Пандора с доста лека ръка е раздала в завещанието си документите, които е събирала и пазила цял живот.
— До същото заключение стигнах и аз — съгласи се Сам. — Майка ми, Светлият облак, почина само няколко месеца преди Пандора. И двамата с баща ми бяхме в шок и потънали в скръб, а и аз не бях пътувал на толкова голямо разстояние. Ето защо татко помоли да му изпратят по пощата документите, които трябва да подпише, за да влезе във владение на завещанието. Отговориха му обаче, че това няма да е възможно: съгласно изричната заръка на Пандора, той трябва лично да се яви пред изпълнителя на завещанието. Ето как татко и аз се отправихме към Виена.
— Излиза, че изпълнителят е важна фигура, така ли? — попитах. — Кой беше този човек?
— Човекът, който ти и аз сега научихме, че е бил първият учител на Лаф по цигулка. Загадъчната романтична фигура на братовчеда Дакиан Басаридис, същият, който се срещнал с нея и децата при въртележката в Пратера, след което ги придружил и до Хофбург, за да разгледат оръжията. Когато двамата с баща ми пристигнахме във Виена, аз бях само на четири години, а Дакиан някъде към седемдесет. Никога няма да забравя лицето на този човек. Имаше в него някаква дива красота. Дива, точно както Лаф ти описал красотата на Пандора. Видя ми се интересно, че Лаф споменава епизода с въртележката и това, че Хитлер разказал на децата за значението на техните имена — Earn — орел на старогермански и Daci — вълк. Такива думи ми се струват важни. В малкото ръкописи, които успях да преведа, става дума за семейството на римския император Август. Какво не бих дал да разбера кой е решил да кръсти баща ти със същото име. Нали знаеш какво означава на гръцки моминското име на Пандора — Басаридис?
Поклатих глава отрицателно.