— Казах ти, че ако успея, ще дойда — с раздразнителни нотки в гласа отговори той. — Шофирал съм през цялата нощ, за да пристигна тук.
— Разбирам, че си решил да разпуснеш от продължителното седене зад волана, като покараш ски на някое пусто и празно място — сухо отбелязах.
— Моля те, Ариел, не ми играй номера. Щом влязох в хотела, отидох в стаята ти — слънцето още не беше изгряло дори. Когато разбрах, че те няма, се разтревожих, че нещо може да ти се е случило. Преди да вдигна всички на крак, проверих дали колата ти е на паркинга и видях, че липсва. Поради навалелия през нощта сняг единствените следи от гуми бяха твоите и водеха в тази посока. Пристигнах и видях колата ти в гората. След това тръгнах по следите на ските. Твой ред е да ми кажеш какво правиш по това време съвсем сама на мили далеч от хотела.
Охо! Щом си мисли, че карам сама, значи не е успял да забележи вторите следи. Това ме освобождаваше от неудобството да започна да лъжа откровено.
— Надявах се физическото усилие да ми помогне да се освободя от алкохолното отравяне, което успяхме да постигнем снощи със сестра ти в резултат на едно сериозно количество коняк. — Не бях далеч от истината.
— Бетина ли? — изумено възкликна той. Оказа се, че съм натиснала правилното копче. — И тя ли е в хотела?
— Попреплетохме езици снощи — додадох аз, но понеже видях, че не ме разбра, преведох: — Напихме се, за да изкопча колкото се може повече информация за теб. Така разбрах защо ми каза, че чичо Лаф е просто твой познат, а не приятел. Все пак можеше по време на подробния ни разговор за моето семейство да споменеш, че сестра ти живее при чичо ми от близо десет години.
— Много съжалявам — разтърси глава Волфганг, сякаш се опитваше да се събуди… Нищо чудно, ако наистина бе шофирал цяла нощ. Изви към мен помръкналите от умора тъмносини очи. — Не съм се виждал с Бетина от доста време. Предполагам, обяснила ти е и това?
— Така е, но бих се радвала да чуя и твоята версия. По-скоро, защо двама души като теб и Бам… сестра ти… се отчуждават само защото драматизират повече от необходимото позьорщината на човек като чичо ми Лаф?
— Истината е, че се чувам със сестра си от време на време — поясни Волфганг, но не отговори на въпроса ми. — Изненадан съм, че Лафкадио я е довел от Виена. Вероятно не е подозирал, че и аз ще бъда тук.
— Е, сега ще разбере — спокойно рекох. — Да отидем да закусим и ще видим дали ще полетят фойерверки.
Волфганг заби щеките си в снега и отпусна длани върху раменете ми.
— Предложението ти е доста смело. Казах ли ти колко много ми липсваше и какво противно място е Невада?
— Мислех си, че всеки немец харесва места с много неонови светлини.
— Немец ли? — повдигна вежди Волфганг и свали ръцете си от мен. — Кой ти каза… Да, Бетина. Изглежда наистина си я напила.
Усмихнах се и свих рамене.
— Моя любима техника на разпит. Закърмена съм с нея с майчиното мляко. И тъй като очевидно ни свързва слабостта на чичо ми към твоята сестра, бих искала да ти задам още няколко лични въпроса, като например какво означава това „К“ в името ти?
Все още усмихнат, той повдигна учудено вежда.
— Знак за второто ми име — Каспар. Защо питаш?
— Имаш предвид Каспар духчето ли? — развеселих се.
— По-скоро единият от тримата влъхви — Каспар, Мелхиор и Балтазар, занесли дарове на бебето Исус. Всъщност кой ти подсказа да ми зададеш този въпрос? — додаде той след кратко мълчание.
Ами сега? Може да съм страхотна при разпитването на доста подпийнал човек, но се оказваше, че хич не ме бива, когато някой ми зададе неочакван въпрос. Реших да рискувам.
— Едва ли знаеш, но имам фотографска памет — подхванах отдалеч. — Видях името ти в книгата за регистрация на посетителите в Центъра, редом до „Хер професор доктор“ и така нататък, както и сведението, че базата ти е в Кремс, Австрия. Всъщност къде се намира град Кремс? — бърборех с надеждата, че ще успея да се измъкна от зоркия и подозрителен поглед на Волфганг.
— Във вторник ще бъдем там и сама ще видиш — обясни Волфганг.
Усещах, че в резултат на изпития снощи алкохол реакциите ми са позабавени, а и главата ми пулсираше — очевидно физическото усилие от карането на ски не бе успяло да прочисти кръвта ми напълно.
— За този вторник ли става дума? — едва не изписках. Възможно ли бе всичко да започва отначало? Тъкмо бях открила Сам и сега отново трябваше да търсим нови начини за контакт? — Да не искаш да кажеш, че след един ден пътуваме за Австрия?