В осем и половина на следваща сутрин бях в Центъра — пътните чанти и паспортът ми бяха надлежно прибрани в багажника на колата. Този път паркирах на определеното място и се насочих към входа за служители. Нямах намерение да зъзна отново в студа без палто, което бе прибрано за Съветска Русия. Минах през първата серия от врати и поставих служебната си карта на екрана. За моя изненада не последва познатото прещракване, показващо, че охраната при входа в другата част на сградата ме допуска и е отворила следващата серия от врати. Умряла от студ извърнах очи към окото на камерата над главата ми и извиках:
— Има ли някой там?
Проклетите служители от охраната би трябвало да са на пост двайсет и четири часа. До слуха ми стигна пукането на високоговорителя и гласът на Бела с ледена самодоволна интонация:
— Не виждам добре лицето ви. Обърнете се както трябва към обектива на камерата. Знаете правилата.
— За бога, Бела, знаеш коя съм. Тук е зверски студ!
— Обърнете лицето си както се полага и притиснете картата добре за екрана, за да мога да осъществя идентификацията. В противен случай не мога да ви пусна.
Проклета кучка, помислих си, докато се извръщах според правилника. Бела очевидно бе сред тези, които са научили, че съм била на ски при Джаксън Хоул с Волфганг Хаузер миналата седмица, и сега си отмъщаваше, като ме бави. Виждаше ме всеки ден, така че нямаше защо да губи време за пълната идентификационна процедура. Когато чух характерното щракване за отваряне на вратите, протегнах едната си ръка, за да вляза, но в последния момент се извърнах, ухилих се и насочих средния пръст на другата към камерата. Чух как Бела възкликна и занарежда развълнувано, докато вратата се затваряше зад мен. И тя, и аз знаехме, че докато е дежурна, почти нищо не може да направи до 10 сутринта, защото няма право да напуска поста си, а тогава аз отдавна ще съм във въздуха.
Щом стигнах в офиса си, проверих пощата и както се надявах, видях, че Сам ми е изпратил съобщение: „Грейт Беър Ентерпрайзис“, последвано от телефонен номер. Кодът на Айдахо подсказваше, че мястото е някъде между Сън Вели и резервата Лапуай. Запомних го и изтрих съобщението от компютъра. Вече се канех да се отбия при Шушулката, за да се сбогувам, когато видях, че той наднича през вратата с доста смутено изражение.
— Бен, току-що ми се обадиха от службата по охрана и поискаха да те заведа незабавно в кабинета на директора. Малко съм изненадан, че те заварвам тук. Не трябваше ли да пътуваш към летището за полета в десет? Директорът на отдела спомена, че става дума за някакво нарушение. Ще ми кажеш ли какво се е случило?
— Ами… да, наистина отивам на летището — леко смутена започнах. — Просто минах, за да се сбогувам.
Проклетата Бела, беше докладвала. Много добре знам какво означава нарушение на режима на охраната в Център за ядрени изследвания. Думата на служител от охраната е закон. Ако обвиненията й бъдат чути, като нищо можеха да ме отстранят от работа. Какво ми ставаше, наистина? Защо просто не го отминах, като забравя за тази кокошка? Защо трябваше да я дразня допълнително?
Шушулката крачеше до мен към кабинета на директора и вече наистина започнах да се тревожа, че няма да успея да стигна навреме за самолета. На всяка цена трябваше да мина и през пощата, за да спра кореспонденцията си. Дали можеше да се изобрети трансплант за коефициент на интелигентност, или някаква хормонална добавка, която да намали малко женската агресия? Добър вариант би било и неочаквано да се просна на земята, все едно съм припаднала.
Петерсън Фланг, директор по сигурността на Центъра, седеше зад бюрото си, когато влязохме в кабинета му. Никога не го бях виждала в друго положение и си помислих дали пък случайно не е инвалид?
— Служител Бен — смръщи той чело срещу мен, — тази сутрин срещу вас постъпи оплакване за сериозно нарушаване на правилника за сигурността.
Шушулката повдигна изумено вежди, очевидно не разбираше как за няколкото минути престой на територията на Центъра съм успяла да направя такова сериозно нарушение. И аз се питах същото.
— Бен трябва да замине тази сутрин във връзка с проект от особено значение — обади се прекият ми началник и погледна часовника си. — Самолетът й отлита след един час. Много се надявам нарушението да не е толкова сериозно.
— Дежурният от охраната, докладвал за нарушението, е освободен и ще бъде тук всеки момент — обяви Фланг.