След миг в стаята връхлетя Бела.
— Размаха ми пръст! — почти изписка тя с вдигнат срещу лицето ми показалец, завършващ с дълъг, лакиран в червено, нокът.
— Единственото, което съм направила, е точно това, което правиш ти в момента, но с друг пръст.
— За какво говори тази жена? — Шушулката посочи Бела и извърна очи към директора пред нас. На лицето му бе изписано изражението „не се заяждай с мен“, което винаги водеше до неприятни последици.
Ясно беше, че съм загазила. Може Шушулката да беше шеф на целия Център за ядрени изследвания, но пък служителите от охраната докладваха директно на клона по национална сигурност към ФБР. В някои отношения Фланг имаше по-големи правомощия от Шушулката и ако поискаше, можеше да ми стъжни живота, което неизбежно щеше да доведе до неприятности и за Шушулката — порицания, доклади и какви ли не още глупости. Налагаше се да мисля бързо.
— Служител Бен — обади се Фланг, — дежурният по сигурността твърди, че сте направили по неин адрес неприлични и заплашителни жестове пред камерата на входа, когато тя, изпълнявайки задълженията си, е поискала да изпълните необходимите действия за идентификация.
— Имаме запис, така че не се опитвай да отричаш — ехидно допълни Бела.
Държанието й наистина ме вбеси и с възможно най-невинен тон попитах директора Фланг:
— С какво според дежурния от охраната съм искала да я заплаша?
Човекът ококори изумено очи и скочи на крака. Все пак оказваше се, че не е инвалид.
— Охраната и сигурността са от първостепенна важност на това място, служител Бен! И дума не може да става за безотговорност.
Опитвах се да си представя как точно би се приложила тази квалификация към случката, но Шушулката се намеси и прекъсна вълнуващия ни разговор:
— Какво точно направи, Бен? — попита той.
— Показах й среден пръст пред камерата, когато отказа да ме пусне през вратата. От известно време се държи като задник и започнах да се тревожа, че ако още малко ме забави с нейните номера, ще изпусна самолета си.
— Държала се като какво…?! — не издържаше вече Фланг, който се строполи възмутен отново на стола си.
Пастор Дарт бе отправил към мен изумените си очи и без да се усети, бе прикрил устни с длан. Ако не го познавах достатъчно добре, щях да реша, че се опитва да прикрие усмивка. След кратко мълчание все пак взе нещата в свои ръце.
— Според мен — започна той с най-добрия вариант на интонацията си „не се заяждай с мен, че лошо ти се пише“, — служител Бен заслужава устно предупреждение и толкова. А ако говорим неофициално, искам да посоча, че само преди седмица имаше смърт в семейството й и със завръщането си от погребение научи, че трябва да замине в изпълнение на отговорна задача отвъд океана заедно с професор Хаузер, който осъществява връзката ни с МААЕ. Помоли ме да я освободя от задачата, но аз настоях…
Наложи се да замълчи, прекъснат от плонжа на Бела върху бюрото на директора, която почти изпищя в лицето на началника си:
— Трябва да я отстраните! Не може да я пускате да пътува с него!
Патерсън Фланг отправи смутен поглед към Дарт и махна с ръка.
— Ще се заема лично със случая.
Двамата с Шушулката напуснахме кабинета.
— По-късно ще трябва да ми обясниш — отбеляза Шушулката в коридора, — а сега тръгвай за летището, защото закъсняваш. Направо не мога да повярвам какво направи — додаде той и се ухили. — Не го повтаряй, ако обичаш.
Имах само двайсет минути да стигна от Центъра до летището, но да не забравяме, че трябваше да се отбия и в пощата.
Набих спирачки пред вратата на ниската сграда, без дори да си направя труда да паркирам встрани. Изскочих от колата, изтичах в салона и с радост забелязах, че Джордж е на смяна, но няколко души чакаха пред гишето му.
Провикнах се над главите им:
— Джордж, ще попълня онзи формуляр, но за днес вече е късно, нали?
— А, госпожице Бен, много съжалявам — рече човекът, докато премерваше пратката и залепяше марки за клиента пред гишето. — Станала е грешка, но ще я оправя. Изчакайте ме само минута, ей сега свършвам.
Той удари с длан звънеца до себе си и стомахът ми се сви в неприятно предчувствие, че отново нещо се е объркало. Какво ставаше, за бога? Побързах да попълня формуляра и му го подадох.
Помощникът на Джордж, Стюарт, излезе и започна да прибира известията на хората, които бяха дошли да си приберат пратките. Джордж, който бе изчезнал зад служебната врата, се върна с голям пакет. Не приличаше много на онзи, който получих миналата седмица, но пък беше също толкова голям и отговаряше на описанието на Сам.