— Не забравяй, че говорим за вяра и убеждения, а не за поведение — посочих. — Не винаги всичко върви според плановете ни, когато нещата трябва да се приземят. Давам ти пример с Танца на духовете, чиято идея ти се стори красива. Нека ти разкажа какво всъщност се случва. Танцът, който включва твърде много елементи от рая, бива възприет от племената арапахо, оглала и шошони и най-вече сред лакота, които в крайна сметка били ликвидирани.
— Какво разбираш под ликвидирани? — смутено попита Волфганг.
— Направо избити — изумих се от факта, че не бе чувал за това. — Един от най-страшните епизоди в историята на коренните жители на Америка, в чиято основа стои вечният конфликт на убежденията. На хората им било забранено да ловуват. Подбрани са и са затворени в резервати, където ги принуждават да се занимават със земеделие. След това в началото на века настъпва големият глад. Хиляди умират, а те танцуват ли, танцуват. Постепенно тези танци стават все по-диви и наситени със стигащ до истерия екстаз. Хората изпадат в транс в отчаянието си да върнат идиличното минало на своята Аркадия, когато земята и децата им са били едно. Вярват, че магическите ризи, които носят, ще отблъснат куршумите на войниците. Белите заселници се изплашват от новата религия. Решават, че това са бойни танци, ето защо обявяват Танца на духовете извън закона. Когато индианците лакота намират друго, по-отдалечено място, за да танцуват, правителствените войски ги откриват и посичат наред — жени, деца, мъже, дори съвсем малки бебета. Не може да не си чувал за клането през 1890-а, когато всички, танцували Танца на духовете при Ундед Ний, били избити?
— Избити ли каза? — ужасено попита Волфганг. — Заради един танц?
— Трудно е да си го представиш — съгласих се, като не спестих и сарказма в тона си, — но обикновено федералното правителство има твърда политика за подобни неща.
Ядосах се на словоохотливостта си по проблеми, привилегия на хора като Сам и коренните жители на тази страна, защото това бе тяхната представа за Холокост и Апокалипсис, събрани в едно.
— Изумителна история, наистина — въздъхна Волфганг. — Излиза, че потомците на цивилизованите европейци са тези които рушат мира навсякъде.
— Дори нямаш идея колко си прав — съгласих се аз. — Попита в какво вярвам и реших, че ще е по-добре да се аргументирам с традиционна племенна мъдрост. Ще ми се да има нещо подобно на Танца на духовете, което да възстанови хармонията между нас и майката земя, както коренните жители я наричат. Естествено, едва ли моят принос ще бъде кой знае колко голям, защото не танцувам много добре.
— Не го вярвам — усмихна се Волфганг, — при условие че леля ти Зоуи е била една от най-великите танцьорки на века. А и ми се струва, че притежаваш доста добри данни. Конструкцията ти е на танцьорка — костната ти система, мускулите, виждал съм как се движиш на ските и например, когато…
— Но се боя да карам в нов дълбок сняг — не пропуснах да напомня за слабостта си. — А обичам да имам контрол върху нещата. Майката на Сам, която не познавам, е била истинска не персе. Със Сам бяхме още малки, когато минахме през ритуала на кръвното побратимяване, и ми се искаше да стана член на племето. Дядо му обаче заяви, че е невъзможно, тъй като отказвах да танцувам. Всеки новопостъпил в племето трябва да извърши това, което хората от племето хопи наричат „хойа“, ритуален танц, означаващ „готов да отлети от гнездото“ също като малкото птиче.
— Видях те как излиташ от ръба на скала — усмихна се Волфганг. — Нищо, че си въобразяваш, че не можеш да се отпуснеш и да потанцуваш в дълбок сняг. Виждаш ли какво може да направи силната убеденост в нещо?
— Поне знам в какво вярваше дядото на Сам — продължих, правейки се, че не чувам забележката му. — Той искрено се надяваше да отдалечи единствения си внук от моята част от семейството. Прекалено странни сме. Но от гледна точка на Тъмната мечка ние със Сам можехме да се сближим прекалено. Не персе са много строги по отношение на кръвната връзка. Като братовчедка на Сам аз съм забранен плод — бракове между далечни роднини дори са напълно немислими…
— Брак ли? — прекъсна ме Волфганг. — Нали казваше, че сте били още деца?
По дяволите! Усетих как кръвта нахлува в лицето ми и се опитах да се скрия в яката на дрехата си. Волфганг повдигна брадичката ми с пръст.
— Аз пък имам една своя убеденост, скъпа моя. Ако този твой братовчед не беше починал без време, струва ми се, че щях да бъда доста смутен от това твое изчервяване.