Възможно бе причината да е в мъглата или в липсата на сън и храна, но изведнъж усетих, че ми се завива свят. Все едно бяха скочила от въртележка и всичко наоколо продължаваше да се върти. Волфганг ме подхвана, за да ме подкрепи, но не спираше да говори.
— Чудех се колко от всичко това да ти кажа предварително, но това беше и истинската причина да дойда чак в Айдахо, за да те открия. Както ти казах още там, горе в планината, документите, които наследяваш, не бива да попаднат в неподходящи ръце. Човекът, с когото ще се срещнем, знае много неща, свързани с тайната, в която те са обвити. Преди всичко си мислех, че трябва да те подготвя, защото може… Има нещо в него, което е трудно за описване. Прилича на древна личност със свръхестествени възможности, нещо като маг е. Няма да се изненадам, ако вече се досещаш кой е този твой дядо. Името му е Дакиан Басаридис.
Магът
Маг произлиза от Махамая, огледалото, в което — според индийската митология, — откакто свят светува, Брахма с почуда съзерцава себе си и своята власт. Оттук идват и термините „магия“, „магическо“, „образ“, „въображение“, които до един насочват към определяне на форма… потенциал на първичната, лишена от структура, жива материя. Следователно Маг е онзи, който превръща в свой обект на изучаване линиите на проявление на вечния живот.
Тъкмо той навярно не е в състояние да се отърси от света на въображаемото — бидейки чувствено, сластно, порочно свързан с него и в същото време съзнаващ, че не по-малка е принадлежността му към духовния свят на идеите също като магьосника, който прави феномена прозрачен, за да се осветли идеята и духът.
Човекът е по-висш от звездите, стига да обладае властта на висшата мъдрост. Такъв човек — господар на небето и земята по силата на своята воля — е магът. А магията не е магьосничество, а висша мъдрост.
Този удивителен човек крачи по своя магически кръг, увлича и нас в почуда и съпричастие.
Значи Волфганг се опитваше да „ме подготви“ да се срещна с Дакиан Басаридис. Но кой можеше да ме подготви за случилото се през изминалите две седмици? А сега и това — разкритието, че моят непоносим арогантен баща е по-скоро плод на незаконната любов на баба ми, а не е незаконен син на Йероним Бен.
Продължавахме да крачим из лабиринта павирани улици по посока на „Кафе Централ“, очевидно Волфганг усети, че имам нужда да остана малко насаме с мислите си, и замълча. Беше ми дошло до гуша от изненадите от страна на ужасното ми семейство. Всяко ново разкритие повдигаше нови въпроси. Ако Дакиан Басаридис наистина е мой дядо и Йероним Бен е знаел, защо Йероним е отгледал с такава грижа баща ми Огъстъс и го е предпочитал не само пред доведения си син Лаф, но и пред собствените си законни деца Ърнест и Зоуи?
В по-широк план Дакиан Басаридис бе играл ключова роля във всеки етап от събитията. Ако Пандора е решила да раздели наследството си, както двамата със Сам решихме, между членовете на семейство Бен, без никой от тях да знае кой какво получава, в такъв случай изпълнителят на нейното завещание, Дакиан Басаридис, е единственият жив, който може да каже как тези ръкописи са свързани помежду си.
Спомних си, че докато ми разказваше своята версия на семейната сага, чичо Лаф описа Дакиан като своя първи учител по цигулка и красивия братовчед на Пандора, който им позволил да се качат на въртележката в парка Пратера, след което ги придружил по искане на Лъки в Хофбург, за да разгледат копието на Карл Велики и меча на Атила.
В общи линии това беше историята, като не броим, естествено, някои пропуски. Един от тях например аз лично откривах в разказа на Лаф. Според думите му на човек присъствал на събитията, Дакиан е бил в близки отношения с Лъки, почти толкова, колкото и Пандора. Негова е удачната забележка в музея за това кои са „другите липсващи предмети“, а това показва какво е знаел Хитлер за тях — подноси, оръжия и други такива, — след което разкрива намеренията си къде ще ги търси.
Но ако братовчедът на Пандора бе в центъра на целия замисъл, както Сам намекна, нещо, в което и аз започнах да се убеждавам, как тази важна роля се е паднала точно на Дакиан Басаридис.