— Тъй като си единствена наследничка — продължаваше Дакиан, — моите лозя и всички марки вина, които се произвеждат там, един ден ще бъдат твои. Ето защо ще се радвам да се запознаеш с тях, а също и да ги направя твои. Дали да не се представя официално? Аз съм твоят дядо Дакиан Басаридис. Да имам такава прекрасна внучка, е далеч по-голям дар за мен от всички вина на Воклюз.
По дяволите, помислих си, докато чуквахме леко чашите си, само това липсваше, още наследство. Ако всички мои придобивки се окажеха като това последното, едва ли ще доживея да ги видя.
— Аз също се радвам да се запозная с вас — продумах аз най-сетне и бях искрена. — Нека само да отбележа, че научих за нашето роднинство преди няколко минути, ето защо, надявам се, ще разберете моята изненада. Баба ми Пандора е починала, преди да се родя. За нея не се говореше много в семейството ми, затова зная твърде малко за нея, а и за вас. И ако наистина сте мой дядо, както твърдите, питам се защо това е било държано в тайна от мен през всичките тези години. Известен ли е този факт на останалите?
— Естествено е да си изненадана — Дакиан направи лек жест с ръка, чиито дълги пръсти неизбежно напомняха за таланта му на цигулар. — Ще ти обясня всичко, сигурно има неща, които няма да искаш да чуеш, аз лично предпочитам истината, колкото и неприятна да е, пред красивата измислица. По-добре ми разкажи преди това какво знаеш, за да мога да попълня празнините.
— Боя се, че твърде малко ми е известно — отговорих. — Това, което съм чула за тази част от семейството, е, че вие с Пандора сте братовчеди, че тя е била студентка в консерваторията във Виена и е работила като гувернантка и учителка в семейство Бен. Вие сте били учител по цигулка на чичо ми Лафкадио. Той твърди, че въпреки младостта си сте били голям майстор.
— Това си е комплимент… Ето и храната ни пристига — обяви той. — Мога да ти обясня много неща, докато се храним. Няма чак толкова много загадки, колкото изглежда на пръв поглед.
Внимателно следях движенията на сервитьора, който остави пред нас блюда, покрити с метални капаци. Когато вдигна похлупака на моя тафелшпиц — традиционно австрийско блюдо от варено говеждо с гарнитура от ябълково пюре и хрян, с горещи, полети с оцет картофи, пюре от спанак и прясна зелена салата с бял фасул, — храната в чинията ми се видя прекрасна, а и миришеше вълшебно. Онова, което сложиха пред Дакиан, бе напълно непознато и го попитах какво е.
— Няма по-добър начин да разбереш с какъв човек си имаш работа от това да познаваш с какво се храни. В този супник има студена супа от кисели череши. А това, за което ме питаш, е кебапчици — мляно говеждо и агнешко с чесън, лук и червен пипер, пушено над въглени от лозови пръчки, ето защо носи аромата и на грозде. В Далмация ще чуеш, че сърбите са го измислили, но блюдото е по-старо. Всъщност измислили са го даките, откъдето идва и името ми — древно племе, населявало някога земите и на Македония, част от днешна Югославия, известно чак до бреговете на Каспийско море, където ги наричали „даои“ — вълците. Нас, вълците, така можеш да ни разпознаеш, обичаме месо. — Той набоде с вилицата едно от продълговатите неща в чинията си и заби в него великолепните си бели зъби.
Едва когато сложих първата хапка тафелшпиц в устата си, разбрах колко съм била гладна. Дакиан подбираше определени неща от блюдото ми и ме насочваше кое след кое да хапна. Исках да погълна всичко, което бе пред мен на масата, но след малко предложих да се върнем на темата, която бяхме прекъснали.
— Значи всъщност произхождате от Балканите, а не от Австрия — подхванах отново разговора.
— Името ми идва от даките, но родът ми всъщност е ромски. А може ли някой да каже откъде идват всъщност те? — сви той рамене.
— Ромите ли? Името им от Рим ли идва? Или всъщност от Румъния?
— Наричат езика ни ромски, сроден със санскрит, макар през годините да са ни наричали как ли не: бохеми, цингари, цигане, житанос, фламенкос, тартари, цигойнен…
Забелязал колко съм изненадана, той додаде:
— В повечето случаи ни наричат с общото название — цигани, защото някога хората вярвали, че произхождаме от Египет, въпреки множество аргументи за друго: Индия, Персия, Централна Азия, периферните райони на Монголия, Южния полюс дори… Да не говорим за всички онези места, които никога не са съществували. Някои учени са на мнение, че сме пратеници на извънземни цивилизации, ето защо най-добре е час по-скоро да ни изстрелят обратно там, откъдето сме дошли.