— Значи вие двамата с Пандора сте цигани?
Признавам, че бях много смутена. Допреди час майка ми беше ирландка, а баща ми отчасти австриец, отчасти холандец. Сега се оказваше, че съм издънка на двама братовчеди цигани, изоставили баща ми след раждането. Колкото и да бях зашеметена от фактите, свързани с моя произход, почти нямаше място за съмнение за този на Дакиан Басаридис, така както той го описа: видът му бе на класически представител на своята раса, поне така както бях чела.
— Подробностите за нашето семейство никога не се споделят с така наречените гаджо — това са хората, различни от нас, от външния свят — съвсем сериозно предупреди Дакиан. — Тъкмо затова отпратих и нашия приятел Хаузер. Що се отнася до твоя въпрос — да, роми сме. И макар Пандора да израсна и да прекара много време сред гаджо, дълбоко в себе си тя е една от нас. Познавам я от дете. Открай време пее превъзходно и притежава всички качества на истинска дива. Може би знаеш, че с тази дума на санскрит означават ангел, докато на персийски — дявол. Пандора беше по малко и от двете.
Що се отнася до произхода на ромите, според нашите легенди сме пристигнали на Земята преди много еони от истинския си дом, който и до днес може да се види в нощното небе — съзвездието Орион, олицетворяващо великия ловец, или ако искаме да сме по-точни — от трите звезди, образуващи колана в центъра — omphalos, пъпната, централна връв на Орион, наречена Тримата царе, защото светят като звездата, която влъхвите следват, за да стигнат до Витлеем. В Египет Орион се отъждествява с Озирис, в Индия с Варуна, в Гърция с Уран, а на Север с Вретеното на времето. Във всички култури той е известен като вестителят, водачът на всяка промяна от една епоха в друга.
Нямах намерение да се оставя да ме засипят с още звезден прах точно когато историята започваше да се насища с информация. А очевидно в разказа на Дакиан щеше да има още много разкази за звезди. Възможно ли бе наистина Пандора и той да са цигани, след като от всичко, което бях чела и чула, нацистите нареждаха циганите на най-ниското стъпало на развитие след католиците, комунистите, хомосексуалистите и евреите?
— Ако вие с Пандора сте цигани — подхванах, — как е възможно тя и по време на Втората световна война да е продължила да води обичайния си начин на живот, и то точно там, заобиколена от предишното си обкръжение?
Дакиан ме съзерцава известно време, като от лицето му не слизаше загадъчна усмивка.
— Как ли е живяла наистина? Виждам, че нищо не знаеш за нея.
— Така е — съгласих се. — Онова, което исках да кажа, е, че и тя, и Лаф са останали в луксозния си апартамент във Виена по време на цялата война — аз съм била в него, така че знам за какво говоря, и са поддържали много висок стандарт. Как са допускали тя да присъства в общество на нацисти? Не говоря за това, че вероятно е успявала да мине за виенчанка от висшата класа, а по-скоро как е търпяла да остане в града, докато собственият й народ преживява… — снижих чувствително глас аз. — Имам предвид как е останала тук в качеството си на любимата оперна певица на Хитлер?
Дакиан наблюдаваше чашите ни за вино, сякаш току-що бе забелязал, че са празни. Пресегна се за бутилката и отново наля вино в тях. Знаейки колко стриктни са сервитьорите във Виена, реших че той положително ги е инструктирал да стоят настрани.
— Това ли ти казаха за нея? — сякаш на себе си рече той. — Интересно, наистина. Любопитно ми е откъде си го чула, защото ми звучи като съчинение на няколко творчески личности. — Той се взря в лицето ми и добави: — Много способни, при това. Напълно подходящо е за теб като потомка на семейство, чиито корени са в съзвездието Орион.
— Сигурен ли си, че нищо от това, което казах, не е истина?
— Единственото, което казвам, е, че всяка полуистина е същевременно и полулъжа — предпазливо изрече той. — Не бъркай онова, в което хората вярват, с действителното. Единствената истина, която си струва да се проучва, е онази, която води до центъра.
— Центъра на кое? — не се сдържах.
— На кръга от истина — отвърна Дакиан.
— Би ли ми помогнал да се освободя от тези полуистини и вярвания, които съм събрала, и би ли хвърлил малко повече светлина върху собствената ми действителност?
— Разбира се, макар да ми е трудно да отговарям както трябва на въпроси, които не са поставени както трябва.
За моя изненада той посегна и покри с длан ръката ми, отпусната встрани на чинията. Сякаш електричество премина по кожата ми, а оттам и по костите ми и изпълни с топлина цялото ми тяло. Преди да успея да отговоря, той даде знак на сервитьора и му каза нещо на немски, което не успях да разбера.