— Опитвах се да избягвам изучаването на семейната си история — рекох. — Щом съм успяла досега, защо да започвам?
— Може би защото незнанието не води до нищо добро.
Той дали не подкрепяше моята философия? Разперих безпомощно ръце, давайки знак с този жест, че съм готова да го изслушам.
— Малко преди да се оженим — започна Дакиан, — Пандора и аз с ужас научихме, че нещо от изключително значение и с много висока стойност е било задигнато с измама от семейството й от някой си Йероним Бен. Пандора бе обзета от манията да си го върне, задача, с която и двамата се заехме с пълното съзнание какво може да ни коства това, ако се провалим. Отне ни известно време да го открием, но следващата задача бе да спечелим доверието на семейството и да се опитаме да се внедрим в него. Сприятелих се с Лафкадио в Залцбург, а Пандора се запозна с Ермионе и децата, и в крайна сметка се премести в дома им във Виена. Никой не можеше да предвиди дали ще успеем да се доберем до това, което търсехме, нито, че Ермионе ще се разболее толкова тежко. Тъй като болестта се разви с невероятна бързина, тя почина, а Йероним нападна и изнасили Пандора и я принуди още същата нощ да се съгласи да се омъжи за него. Този човек бе изключително неприятен. Известно време не можех да се примиря с мисълта, че тя изложи всички ни на толкова тежко изпитание, защото какво може да е по-лошо от това, бременната ти жена да бъде обладана от чужд мъж, който в крайна сметка я изгони от дома си, отвличайки детето.
— Как така го е отвлякъл? — не се сдържах. — Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че баща ти не е бил изоставен — отчетливо заяви той. — Когато Йероним открил, че Пандора е успяла да намери това, което търси, я изхвърлил на улицата, след което тръшнал вратата и не й дал да види детето повече. Огъстъс бе държан заложник, а за освобождаването му трябваше да платим откуп, който никога нямаше да дадем, дори да разполагахме с парите.
— Откуп! — възкликнах. Естествено, започнах да схващам за какво става дума. Нито той, нито аз поглеждахме към торбата, която беше между нас под масата. Чувствах се така изтощена, че почти не можех да мисля, ето защо схванах какво ми казва доста след като той заговори отново.
— Няма как да знаеш какво точно е съдържанието на това, което е в чантата ти, скъпа моя, но вероятно си даваш сметка за стойността на тези документи, както и опасностите, които те крият. Иначе да си ги изгорила или да си ги продала, или да си ги оставила някъде. Не би ги пренесла през половината земно кълбо. Ето защо, когато Волфганг Хаузер ми спомена, че според него те са в теб, реших, че ще ти разкажа всичко за семейството, дори за ромските ни корени, и бързо го отпратих. Информацията в тези документи, които са в теб, е от значение за мен, но не и за него, за щастие. Ето защо го помолих да се срещнем недалеч оттук след четвърт час.
Той замълча, след което продължи и от онова, което каза, усетих как се вцепенявам от ужас.
— Може да си чула вече колко важни са тези документи от човек, който е далеч по-наясно с тях. Тъй като не съм аз, а останалите отнесоха тайната си в гроба, предполагам, си научила това от човека, който последен ги притежаваше. Което ме навежда на мисълта, че братовчед ти Самюъл е жив… И ти си говорила с него съвсем наскоро.
Оста
Клоните и плодовете на… Дървото на света се появява в гръцкото изкуство и митология, но корените му са в Азия… Дървото на света е допълнение на символа, а в някои случаи се покрива с този на Планината център, и двете представляват само по-сложна форма на Космическата ос или Стълбът на света.
Във вселена, където планетите се въртят около слънцето, а луните — около планетите, където силата завинаги владее слабостта и я принуждава да бъде или послушен роб, или я смазва, там не може да има специални закони за човека. За него важат също вечните принципи на тази висша мъдрост. Може да се опита да ги проумее, но никога не може да ги избегне.
Бях съсипана. Ама наистина! Сякаш бях тежко болна. Можеше ли да съм толкова наивна и да си въобразя, че невинно момиче като мен, при това „нюк“, без никакъв опит в шпионажа, ще успее да опази опасните документи и в същото време ще предпази Сам, щом първите двама, които срещнах, веднага се сетиха какво мъкна в чантата си?
Опитах се да прикрия бушуващите си чувства пред келнера, който се появи, за да донесе сметката. Един господ знае как успях да се измъкна от сепарето, навлякох палтото си и олюлявайки се, напуснах заведението. Дакиан Басаридис ме следваше безмълвно. Вече навън на Херенгасе, притиснах смъртоносната си чанта така енергично, че кокалчетата на пръстите ми побеляха.