— Как мечтата за един по-добър свят може да е опасна? — не се примирявах.
— Това не означава, че новият свят ще бъде по-добър за всички. При това, той няма да е мечта, а реалност. Годината, в която живеем, 1989, бележи 200-годишнина, откакто утопичните идеали на Жан-Жак Русо са дали тласък на Френската революция, за която току-що стана дума. По това време слънцето в деня на пролетното равноденствие изгрява на пет градуса от върха на зодиакалния знак Риби, достатъчно близо, за да се усети настъпващата ера на Водолея. Наистина, след двайсет и пет годишни кръвопролития, френската монархия е възстановена, но скоро след това започват нови вълнения.
След това, 1933, годината в която Хитлер идва на власт, ни приближава с един градус назад в броенето по кривата към новата ера на Водолея. Днес сме в някакви десети на градуса от началото на Водолея.
— Искаш да кажеш, че Наполеон и Хитлер са свързани с новия еон, така ли? — попитах. — Никой от тях не се вмества в представата на хората за идеалист.
— Мислиш ли? — повдигна вежда Дакиан. — А всъщност те са точно това.
— Чакай малко! — спрях го. — Само не ми казвай, че се възхищаваш от тия двамата.
— Искам да кажа — предпазливо започна Дакиан, — че и идеализмът, дори и духовността могат да се окажат много опасни, ако са в неподходящи ръце. Идеалистите, които започват с това, че мечтаят да създадат една по-високо развита цивилизация, почти винаги стигат до заключението, че е по-добре в началото културата и обществото да бъдат издигнати на по-високо стъпало на своето развитие. Неизменно се стига до проблемите с генетиката и евгениката, каквото и да означават те, че трябва да се създаде по-добър човешки вид.
Вече бяхме стигнали входа на Хофбург. Волфганг взе билети и тримата влязохме в Шацкамер.
Прекосихме зали с големи стъклени витрини, съхраняващи корони, бижута, регалии, костюми и всевъзможни реликви на властта. Минахме и покрай обсипаната със скъпоценни камъни осмоъгълна корона на Свещената римска империя, на едната от страните на която се виждаше фигурата на цар Соломон, покрай короната на Хабсбургите с инкрустирани AEIOU — Austrie est imperare orbi universo — Австрия има върховна власт над целия свят, както и покрай по-скромни предмети, притежавани някога от императорските семейства. Най-сетне стигнахме последната зала, където се съхраняваха мечове и други императорски оръжия.
До стената, редом с далеч по-внушителни експонати, в неголям стъклен шкаф стоеше малък предмет, наподобяващ кама. Състоеше се от две части, очевидно метални, закрепени една за друга с тънка кожена ивица, сякаш от сухи животински черва. Долната част бе предназначена за закрепване на дръжка, в средата се виждаше нещо като медна яка — точно така бе описал Лаф предметът, който той като дете преди близо осемдесет години бе видял в същия музей.
— Доста е невзрачен, нали? — чух до себе си коментара на Дакиан.
— Твърди се, че това е прочутото копие на Лонгин. Гай Касий Лонгин — римски центурион, забил копието си в тялото на Исус — припомни Волфганг. — Според някои под медната яка се намира единият от гвоздеите, с които Исус е бил прикован за кръста. Говори се също, че мечът в съседната витрина принадлежал на Карл Велики — някои смятат, че е бил на Атила, хунският вожд, или онзи, който преди две хиляди години свети Петър размахал в Гетсиманската градина.
— Всичко това са глупости, естествено — отбеляза Дакиан. — Мечът тук е средновековна сабя, а не е от римско време или старо еврейско оръжие. Това тук е само копие. Доста нещо се изписа по този въпрос. Всички, естествено, го ограждат с внимание, включително и Адолф Хитлер, заради загадъчната сила, която притежава. Съществуват сведения, че Хитлер е занесъл истинското копие в Нюрнберг заедно с останалите реликви, които успял да събере. Наредил да се направи копие на всеки от предметите и ето как този се озовава тук пред нас. Оттогава всеки, който се стреми към власт или световна слава, търси оригиналите. Включително и членовете на рода Уиндзор по време на дългото им изгнаничество. Със стъпването си в Нюрнберг в края на войната Джордж Патън — американският генерал — претършувал всеки ъгъл на замъка в града. Автентичните предмети обаче така и не са открити.