Животът на Александър се променил, след като момчето станало на осемнайсет. Филип се развел с майка му и я прогонил, за да се ожени за младата македонка — Клеопатра, която много скоро родила втори наследник на Филип. Олимпия побесняла и пуснала в действие своите забележителни магьоснически способности. С коварство и проклятия уредила Филип да бъде убит от един от младите си любовници, за да може Александър да заеме трона му. На двайсет години Александър заел мястото на баща си и станал цар на Македония.
Първото, което направил, било да присъедини Тракия и Илирия към своята държава, след което опожарил размирната Тива в Гърция и заробил населението. Гръцките градове по Йонийското крайбрежие, днешна Турция, в продължение на близо сто и петдесет години били васали на Персия. Александър се заел да победи персите и възстановил демокрацията в гръцките колонии, на някои от които дал автономия. Първоначалната му мисия да сложи край на двестагодишното робство, в което Персия държала Изтока и Запада, скоро се превърнала в задача да завладее света. Най-голямото му желание обаче било да се слее с божествения дух и да се обяви за бог.
Армиите на Александър навлезли в Азия през Анатолия, Централна Турция, стигнали до град Горди. През VIII в. пр. Хр., около четиристотин години преди Александър, оракул предрекъл на народа на Фригия, че, един ден в земите им ще дойде истинският владетел, когото ще познаят по това, че докато минава през градските порти, на колесницата му ще е кацнал гарван. По пътя от изток пристигнал обикновеният селянин Гордий, на чиято каруца при влизането му в първия град бил кацнал гарван. Като видели това, жителите на града го приветствали, отвели го до храма и го коронясали за свой цар. Скоро се оказало, че никой не може да развърже сложния възел, с който той завързал каишите на своята каруца. Оракулът предрекъл, че който успее да го развърже, ще покори цяла Азия. Тъкмо този възел четиристотин години по-късно Александър разсякъл с меча си. Гордий се оженил за жрица на богинята Кибела — името означавало пещера и куб — великата майка на боговете и на всички живи твари от ледниковия период. Родила се на планината Ида на Йонийското крайбрежие, същата планина, от която боговете наблюдавали Троянската война, но основният й храм се намирал в Песин, само на двайсетина километра от град Горди, където била погребана в черен метеоритен каменен къс. Сто и двайсет години след смъртта на Александър, като защита срещу войските на Ханибал по време на Картагенската война, тази скала била пренесена в Рим и закопана в Палатинския хълм и останала там и по времето на Цезар, за да контролира властта на фригийците.
Гордий и неговата жена оракул осиновили сина на богинята Кибела и смъртен на име Мидас, защото също като майка си той бил роден на планината Ида. Мидас станал втория цар на Фригия. Докато бил още много млад, Мидас, придружен от Силен, наставник и спътник на бог Дионис, пътували до Хиперборея — тайнствена държава на север, която се свързва с Полярната звезда и оста на света. Когато се завърнали, Дионис решил да награди Мидас и му казал да си пожелае нещо. Младежът пожелал всичко, до което се докосне, да се превръща в злато и днес реките, в които някога се е къпал, текат със златни води.
Когато през 333 г. пр. Хр. Александър разсякъл Гордиевия възел, той посетил и гроба на Мидас, и храма на Кибела, за да види черния камък, и най-накрая отишъл до храма на покровителя на фригийските царе — Дионис. Освежил се в потоците и водите на боговете на Изтока и продължил със завоеванията си на същия този Изток: Сирия, Египет, Месопотамия, Персия, Централна Азия и Индия.
Ключов момент в тази кампания бе в Централна Азия на Скалата без птици — град, издигнат на скално образувание, високо близо две хиляди и двеста метра, за което се говорело, че е толкова високо, та подпира небето и не може да бъде обсадено с катапулт. Александър подбрал триста войници от планинските отряди — македонци, подготвени да катерят скали, и им наредил да превземат града с ръкопашен бой. Озовали се горе, воините катерачи обстрелвали защитниците на града с огнени стрели.
В Корана пише, че недалеч от това място Александър построил двойна широка порта, с която препречил труден за преминаване планински проход, за да спре достъпа на племената, които идват от изток, наричани гог и магог, а по-късно монголи. Някъде там построил и свещения си град на мястото на седмия град на Соломон. Говори се, че свещеният камък на Соломон е послужил за основополагащ, като символ на това, че градът се вдига в началото на новия еон.