Дакиан се извърна към мен, отпусна тържествено длани върху раменете ми и се усмихна така многозначително, сякаш се готвеше да ме посвети в някакво тайнство.
— Скъпа моя — важно подхвана той, — има само още нещо. На всяка цена се научи да танцуваш!
Миг след това се загуби в сенките на града.
— Щях да забравя — обади се Волфганг няколко минути по-късно. — Този човек така ме хипнотизира, че всичко излетя от съзнанието ми. Докато обядвахте, се отбих в офиса си и там се бе получил факс за теб. Препратили са го от офиса ти в Щатите. Надявам се не е нещо спешно.
„Първата фаза от нашия проект завърши и информационният архив за втората е в процес на подготовка. Моля съобщете как да се свържем с вас в бъдеще, за да изпратим сведения за това как вървят нещата. От утре ще можете да се свързвате с нашия екип на горния номер.
Сър Ричард Франсис Бъртън, неуморим изследовател и ориенталист, бе един от най-любимите автори в детството ми. Бях изчела всичко, написано и преведено от него, включително и шестнайсеттомното издание на „Хиляда и една нощи и нощта на Шехерезада“. Без съмнение, съобщението бе от Сам. Естествено, не можех да коментирам с Волфганг, но ясно беше, че:
„Първата фаза“ означава, че Сам се е срещнал с дядо си Тъмната мечка в резервата Лапуай на племето не персе и е научил нещо важно за баща си Ърнест, но предпочиташе да не го споделя засега. Що се отнася до „фаза две“, щом се бе подписал като сър Ричард Бъртън, за мен всичко бе ясно. Освен всичко останало Бъртън бе описал и пътешествията си до екзотични места като ал-Медина, Мека, изворите на Нил, както и поклонничеството си до „Градът на светците“ — Всички светци от Последния ден.
Така разбрах, че по това време на следващия ден Сам ще проследява останалата част от семейната история в един друг район на света, свързан със солта — американската версия на Залцбург — Солт Лейк Сити, Юта.
Лозата
В отговор на оракул на богинята [Кибела], Дионис научил от една змия как да използва лозата. Така открил най-примитивния начин за приготвяне на вино.
Аз съм истинската лоза, и моят Отец е лозарят.
И рече Господ (Бог)… поставям моята дъга в облака, за да бъде знак между мене и между земята… Ще помня завета… И водата нема вече да стане потоп, за да изтреби всека плът… И Ной започна да обработва земята и насади лозе.
Дойди мой мили, да излезем на полето, да поживеем в селата; утре ще идем на лозята, ще видим развила ли се е лозата, разтворили ли са се пъпките, цъфнали ли са наровете; там ще те обсипя с милувки.
Вечерният мрак се бе спуснал, когато двамата с Волфганг вече пътувахме по пътя успоредно на Дунав. По бездънното синьо-зелено небе вече се бяха появили няколко звезди. Плоският кръгъл диск на луната оставаше зад нас, над небето на Виена.
Мълчахме през по-голяма част от пътуването. Чувствах се направо изцедена и нямах сили дори да затворя очи. Много скоро светлините изчезнаха, но продължавахме да следваме широките плавни завои на реката в западна посока към лозарския район Вахау. Волфганг шофираше със същата елегантност, с която караше ски, а аз съзерцавах проблясващата повърхност на водата, групите покриви на малки селца, накацали като хобитови къщички от другата страна. За по-малко от час пристигнахме в Кремс, където се намираше офисът на Волфганг.
Луната вече беше високо над нас и къпеше околните хълмове с бледата си светлина. Поехме нагоре по отклонение от основния път и навлязохме между сградите на града — варосаните стени и разнообразните архитектурни стилове личаха въпреки мрака: ренесанс, готика, барок, романски. Прекосихме града и „Хьоер Маркт“ с квадратните дворци и музеи и за моя изненада наместо да спрем тук някъде, Волфганг продължи напред по много тесен път, който, след като напусна града, пое нагоре по хълма. От двете ни страни се нижеха лозови насаждения. Поглеждах от време на време профила на моя спътник, очертаващ се на тъмнозеления фон край пътя и осветяван единствено от фаровете на случайно преминаваща кола.
— Мислех, че планът е да се отбием първо в офиса ти, за да преговорим задачите за утрешния ден — отбелязах.
— Точно така е — отвърна Волфганг, — но офисът ми се намира у дома. Съвсем близо сме, остават само няколко километра. Ще пристигнем всеки момент.