— Какво толкова казах? — сепна се той и ме обърна отново така, че да вижда лицето ми. — Не е това, което си мислиш — съвсем сериозно ме увери той. — Бях съвсем малко момче тогава. Как може да се сравнява онова, което изпитах тогава, с това, което чувствам като зрял мъж. — Прокара тревожно пръсти през косата си. — Никога не успявам да се изразя добре пред теб, Ариел. Ако можех само…
Стисна по-рязко ръцете ми над лактите и аз възкликнах от болка.
Той бързо ме пусна.
— Какво има? — разтревожи се той.
Докоснах ранената си ръка и се опитах да се усмихна въпреки избилите сълзи.
— Господи, да не би конците да са още в ръката ти?
— Имах час при хирурга, за да ги свали вчера сутринта — поех си аз дълбоко дъх с надеждата, че ще потисна парещата болка. — Само че по това време вече бяхме в Юта.
— Ако беше го споменала днес във Виена, щяхме да уредим нещо. Разбираш, че трябва да бъдат извадени час по-скоро. Дори да са от тези, които се резорбират, може мястото да се инфектира или дори по-лошо. А програмата ни, преди да отлетим за Русия, е твърде наситена. Искаш ли да ги извадя сега?
— Ти ли? — ужасих се най-откровено.
— Да можеш да си видиш лицето — разсмя се Волфганг. — Имам тук всичко необходимо — дезинфектант, мехлем, щипки и ножици. Няма нищо сложно, наистина. Докато бях в пансиона, давах дежурства в лекарския кабинет, а момчетата, както се сещаш, непрестанно имат нужда от шевове или да се свалят конци. Уверявам те, правил съм го стотици пъти. Преди това обаче ще отида да сваля багажа от колата, за да не трябва после да излизам отново. И ще ми отнеме малко време да събера необходимото от кухнята.
Той отвори вратата на гардероба и извади мек, пухкав халат.
— Защо не се съблечеш, за да не съсипеш дрехите си. Може да облечеш после това. Изчакай ме в библиотеката — вече трябва да се е стоплило достатъчно. Съвсем близо е и до кухнята, а и светлината там е най-добра. — След тези думи той излезе.
Не знаех какво да мисля — първо „влюбен съм в баба ти“, а после — „ще сваля конците от раната на ръката ти“, — не си представях така вечерта.
От друга страна, нямаше да е лошо да се освободя от конците и неизменното туптене, което ме съпътстваше през последната седмица. Процесът на сваляне на конците щеше да ми даде малко време да свикна с мисълта, че този мъж, от когото очевидно бях привлечена, познава семейството ми по-отблизо, отколкото самата мен.
Влязох в банята на неговата стая, свалих вълнената си рокля и огледах в отражението на раната си в огледалото четиринайсетте шева, които бяха вече почернели. Клепачите ми бяха подпухнали, а върхът на носа ми беше зачервен от внезапно бликналите сълзи. Бях изтощена. Прокарах няколко пъти през косата си една от четките, които намерих, и наплисках лицето си с вода. Пристегнах халата с колана и тръгнах надолу по стълбите.
Огънят в камината на библиотеката пращеше и в стаята миришеше на бор. Пристъпих до отворените врати на бюрото стил Бидермайер и прокарах пръсти по гърбовете на книгите. Едната от тях ми се видя особено стара и рядка, подвързана с красива мека кожа в цвят твърде сходен с този на канапето наблизо. Между страниците бе сложен разделител. Отворих тома там, където бе стоял тънкият лист.
Прочетох подчертаното заглавие:
Легенда Ауреа
Златната легенда: Жития на светиите от Яков де Ворагински
1260 година
Текстът бе изпъстрен със страховити позлатени рисунки на мъже и жени, подложени на мъчения или разпъване на кръст. Страницата, на която бе оставен разделителят — 146, бе посветена на Сейнт Джероум. Каква бе изненадата ми, когато прочетох, че на латински името му е Йероним, също като на човека, когото до днешния ден смятах за баща на баща ми.
Известен бил не само с факта, че е въвел промени в църковната литургия преди хиляда и петстотин години по времето на император Теодосий, но и с това, че също като Андрокъл от прочутата римска легенда излекувал раната на един лъв. Този факт ми напомни с нещо разказаното от Дакиан същия ден, но така и не успях да се сетя какво точно.
В този момент Волфганг се появи с поднос, отрупан с тубички и шишенца и стъкленица с хирургически инструменти, натопени в дезинфекционен разтвор, стърчеше и бутилка коняк с чаша до нея. Бе навил ръкавите на ризата си, разкопчал бе горното й копче и връзката му бе разхлабена. На едната си ръка бе преметнал няколко хавлиени кърпи. Постави всичко това върху една от ниските маси пред дивана и ми даде знак да седна. Оставих книгата до подноса и се настаних.