Выбрать главу

През следващия половин час седяхме със Сам, без да продумаме, докато пред очите ни небето започна бавно да изсветлява. Сам се раздвижи леко на мястото си и стисна ръката ми.

— Май тази нощ и ти мина през своята тиуа-титмас. Каквото и да търсеше този горски лъв, със сигурност може да се каже, че откри подходящия човек — Ариел Лъвското сърце.

— И за теб дойдоха също — твоите мечки тотеми! — прошепнах едва чуто. Бях изтощена от вълнение.

Сам се изправи, помогна и на мен да стъпя на краката си и ме прегърна с истинска мечешка прегръдка.

— Влезнахме заедно в магическия кръг, Ариел, и ги видяхме — Лъва и Голямата и Малката мечка. Нали разбираш какво означава това? Тотемите ни дойдоха да покажат, че са ни избрали. Призори ще заздравим връзката, като смесим соковете си, и ще станем кръвни братя. След това всичко ще бъде различно за нас — увери ме той. — Ще видиш.

Наистина всичко се промени, както обеща Сам. Само че това беше преди осемнайсет години, а тази нощ в леглото на Волфганг, под движещото се в кръг над мен звездно небе, за първи път, откакто бях дете, моят тотем ми се яви насън.

Малко преди да заспя призори, ми се стори, че успях да открия връзката, която търсех предишната вечер със свети Йероним и ранената лапа на лъва. Както Дакиан бе посочил вчера, зодиакалният знак в опозиция на онзи, който „управлява“ всеки нов еон, се смятал от древните за символ на съуправляващия на всяка настъпваща епоха — също както Дева Мария направлява символичната сила успоредно с ятото християнски риби. Тъй като знаех, че знакът от зодиака срещу Водолея е Лъвът, може би сънят ми означаваше, че моят тотем се бе появил, за да ме върне отново в магическия кръг.

На другата сутрин се събудих и доста бързо осъзнах, че не съм на планински връх със Сам в очакване на изгрева. Намирах се на най-горния етаж в замъка на Волфганг, заобиколена от възглавници и пухени завивки. Слънчевите лъчи струяха в стаята. Колко ли беше часът? Седнах разтревожена в леглото.

Волфганг се яви в този момент, вече облечен в спортни панталони и мек кашмирен пуловер с висока яка, натоварен със снощния поднос, този път отрупан с чаши и чинии и димяща кана шоколад, кошничка с кифли и топли кроасани. Той приседна на леглото да остави закуската, а аз, без много да се колебая, посегнах към кифличките.

— И какъв е планът за днес? — попитах. — Така и не успяхме да поговорим за това, какво ще правим днес.

— Отлитаме за Ленинград в пет следобед, а отварят манастира в Мелк в десет сутринта. След малко повече от час. Можем да останем там няколко часа, преди да се отправим към летището.

— Зоуи даде ли указания какво трябва да търсим?

— Нещо, което ще ни посочи връзката с документите, спасени и пазени от баба ти през всичките тези години. В манастира има голяма средновековна колекция, която може да ни предостави липсващата нишка.

— Но ако в библиотеката на този манастир има толкова много книги, колкото в тази, която посетихме вчера, как ще открием онова, което търсим, за толкова кратко време?

— И аз като твоите роднини се надявам, че ще откриеш каквото трябва.

Волфганг нямаше време за почти нищо повече от този почти шифрован отговор, защото трябваше да взема душ, да се облека и да се приготвя, за да успеем да стигнем в манастира навреме. Почти на вратата се сетих да попитам мога ли да използвам факса в офиса на своя домакин и да изпратя отговор на съобщението, което получих предишния ден.

Докато влизах в тясното помещение, се опитвах да събера мислите си. Исках да съобщя на братовчед си важната информация от вчерашния ден, но знаех, че се налага да се справя първо с нещо друго. Самата мисъл за него ме караше да се чувствам някак неудобно, да не говорим за съставяне на писмо, и то в това обкръжение и след действията ми от последните часове. Ако имаше човек, който да можеше да улови вибрациите ми, все едно какви, това бе единствено той, нищо, че ни деляха хиляди километри. Хрумна ми дори, че нищо чудно и вече да ги е доловил. Не можех да се правя, че не помня, че не бях посетена на сън единствено от тотемното ми животно. Успоредно с планинската лъвица до следите от моите мокасини беше и Сам с неговите тотемни животни.