Друг контакт на Хитлер, свързан с руната Хагал, бил известният астролог и психолог Ерик Ян Ханусен, направил хороскопа на Хитлер на Коледа през хиляда деветстотин трийсет и втора година. Двамата се запознали още през хиляда деветстотин двайсет и шеста година в дома на заможен берлинчанин и оттогава Ханусен не спрял да го съветва, особено за речите и поведението, та да постигне максимален ефект на въздействие върху тълпите. Предрекъл му успех, но само ако успее да преодолее „враждебните сили“, които в момента били срещу Хитлер, а такива имало много. Можел да се справи с това, ако яде корен на мандрагора, изкопан при пълнолуние от градина в родното му място Браунау-ам-Ин. Ханусен лично заминал за там, изкопал корените и в навечерието на Нова година ги занесъл на Фюрера във вилата в Оберзалцбург.
През нощта, в която получил хороскопа си и изял корена, Адолф Хитлер заедно с Ева Браун, Пуци Ханфщенгл и още няколко приятели отишли на представление на Вагнеровата опера „Нюрнбергските майстори певци“. Както записал по-късно в дневника си Ханфщенгл, Хитлер направил дълъг коментар след представлението на всички произведения на Вагнер и на скритото значение на техните либрета. При напускането на дома на Ханфщенгл същата нощ високопоставеният гост се разписал в книгата за гости на своя домакин като отбелязал и датата — първи януари хиляда деветстотин трийсет и трета година.
— Тази година ще бъде нашата година — казал той на Пуци Ханфщенгл.
И наистина от този момент нататък късметът на Хитлер се обърнал. През първите месеци на хиляда деветстотин трийсет и трета година, той, когото често описвали като истеричен председател на раздвоена и не твърде популярна партия и комичен клоун, бил провъзгласен за канцлер на Германия на трийсети януари. Точно сто години, след като през хиляда осемстотин трийсет и трета година „кралската кръв“ на Каспар Хаузер попила в почвата на Германия.
Волфганг завърши разказа си и много скоро в дъното на дългия, извиващ се по хълмовете и между лозята, път видяхме, кацнали на едно възвишение с изглед към Дунавската долина, белите зидове на манастира Мелк. Не мина много и колата тръгна по алеята, покрита със ситен чакъл.
— Има още едно име с „Х“, свързано с руната Хагал — обърна се Волфганг към мен, преди да напуснем колата. — И то може да се окаже от най-голямо значение. В периода, когато младият Адолф живее като търсещ попрището си млад художник във Виена, там пребивавал и прочутият създател на Германския паганизъм Гуидо фон Лист. През хиляда деветстотин и втора година, когато бил на около петдесет, той преживял мистичен епизод. Останал сляп след операция на перде на очите и прекарал в мрак цели единайсет месеца. Бил убеден, че благодарение на окултно прозрение преоткрил значението, произхода и силата на руническите знаци. Твърдял също така, че е получил информация и за таен орден на жреци на Вотан, който съществувал в древността в Германия. Много скоро основал съвременен вариант на този орден.
През първи век историкът Тацит дал описание на три германски племена. Според Лист всъщност това били три касти, които подредил в три кръга: най-външният — Ingaevones, се състоял от селяните, в следващия, Istaevones, той нарежда военните, а във вътрешния — Hermiones, били жреците крале, пазители на руните.
Мнозина били така привлечени от идеята на Лист, че през хиляда деветстотин и осма година се сложило началото на Обществото на Лист за запазване на германското наследство. В него членували някои от най-богатите и известни представители на немскоезичния свят. В даден момент движението се превърнало почти в религия. Мощните му националистични идеи били и една от причините за избухването на Първата световна война. През хиляда деветстотин и единайсета година Лист създал тесен кръг от избрани членове на обществото, в който важели принципите на езическото духовенство. За да го свърже още по-тясно с немския народ, той нарекъл този кръг Арманеншафт. Само тези неколцина избрани от Лист знаели за истинската сила на руническия знак Хагал…
Волфганг замълча, сякаш очакваше някакъв отговор от мен.