Бащата на Бернар загинал по време на Първия кръстоносен поход. Момчето изпаднало в нервна криза, когато един ден се върнало от училище и заварило майка си мъртва. На двайсет и една години Бернар постъпва в ордена на бенедиктинците. Открай време здравето му било разклатено и той скоро се разболял. Оставили го да живее в малка къщичка в землището на неговия покровител Юг дьо Троа, граф на Шампания, където да се възстанови от болестта. На следващата година граф Юг посетил Свещената земя, за да види лично покръстеното царство на Йерусалим, създадено след Първия кръстоносен поход. След завръщането си графът прехвърлил голяма част от собствеността си на Църквата — дивата долина Клерво, граничеща с река Об. Когато навършил двайсет и четири години, Бернар Сорел поставил там основите на малко абатство и станал първият абат на Клерво.
Важен за нашата история е фактът, че Клерво се намира в сърцето на регион, който и в древността е бил заобиколен от днешна Френска Бургундия, Шампания, Франш-Конте, Елзас-Лотарингия и близките територии на Люксембург, Белгия и Швейцария. Този регион навремето бил управляван от салианите, чието име означава „Хора на солта“. Тези „солни франки“, също като римските императори от времето на Август, твърдели, че прародителите им идвали от Троя в Мала Азия, доказателство за което са и имената на селища като Троа и Париж. Самата Троя от древността има дълбоки връзки със солта. Оградени от изток от склоновете на планината Ида, Халзийските равнини се напоявали от река Тузла, чието име преди турците било Салниоис — все названия, свързани със солта.
Салианите вярвали, че техният родоначалник Меровей, „Роден в морето“, е роден от дева, забременяла, докато се къпела и плувала в солена вода. Неговите потомци — меровингите, са живели по времето на крал Артур. Смятало се, че също като краля на британците и те притежават магически способности, свързани с полярната ос и свързаните с нея две съзвездия — Малката и Голямата мечка. Името „Артур“ означава „мечка“ и меровингите тръгвали на бой с фигурата на изправена мечка напред.
Тази връзка между солта и мечката стига и до две богини на древните мистерии. Първата, Афродита, която, подобно на меровингите, е „родена от морската пяна“. Тя е господарка на зората и на Зорницата. Другата е Артемида — девата богиня на мечките, чийто знак е луната, и тя е, която движи приливите и отливите. Така се стига до връзката между изгрева и нощта, а също така и между звездния стълб на мечката и неизбродното море.
Така че няма нищо чудно, че названията на местата, за които току-що стана дума, са свързани с аспекти и на двете. „Клерво“ означава „долина от светлина“, а Об, реката в долината Клерво, означава зора. От значение са също така, дори по-голямо, имената, започващи с „арк“, „арт“, „ард“ като Ардени, наречени на Arduina, белгийската версия на Артемида, а в немския имена, започващи с „бер“ или „бар“ като Берн и Берлин. Те, естествено, също като името Бернар означават „мечка“.
Първите десет години, след като станал абат, Бернар Клерво се издигнал стремително в църковната йерархия и застанал дори начело на Френската църква, бил приближен и на не един папа. Двама от папите например били избрани с гласовете предимно на французи и на италианци и Бернар успял да помогне за ликвидирането на схизмата в Църквата. Неговият кандидат папа Инокентий II седнал на трона на папата. Следващ негов успех се смята избирането на бившия монах от Клерво — Евгений, за следващ папа, в името на който Бернар инициирал и Втория кръстоносен поход. Не малка роля изиграл и за действията срещу Ордена на рицарите тамплиери, основан от чичо му Андре дьо Монбар и покровителя му граф Юг дьо Троа.
Кръстоносните походи започват хиляда години след Христа и траят близо двеста години. Задачата им е да спасят Свещените земи от „неверниците“, ал-Ислам, и да обединят Източната и Западната църква, Константинопол и Рим, като общата цел остава Йерусалим. Особено значение се придавало на това, Западната църква да вземе под свой контрол ключови за религията места, едно от които е Храмът на Соломон. Истинският Храм, строен около 1000 г. пр. Хр., бил разрушен от халдейците петстотин години по-късно. Бил възстановен, но много от съкровищата липсвали, включително и Кивота със завета от времето на Моисей, донесен в Йерусалим от Давид, бащата на Соломон. Храмът бил построен отново от Ирод Велики малко преди времето на Христос, но римляните отново го разрушили по време на войната с евреите през 70 г. сл. Хр.. Никой след това не го вдигнал отново. Този храм, пазен от тамплиерите — участници в кръстоносните походи, е една от двете ислямски сгради, създадени през VIII в., Masjid el-Aqsa, или Най-далечната джамия, и малко по-стария Купол на скалата, място на храма на Давид и Първия олтар на еврейския народ на Свещената земя.