Под двете места минава, прокарана от хората, система от водопреносни канали, тунели, камери, започнати още от времето на Давид и споменавани многократно в Библията, които прорязват на шир и длъж Хълма на храма. В тези катакомби се намирали и „конюшните на Соломон“, в които се подслонявали две хиляди коня. В единия от ръкописите от Мъртво море, открити край Кумран, се прави списък на съкровищата, скрити някога в тези пещери, включително и на много от свещените реликви и ръкописи на еврейския народ, там било и копието, с което Христос бил промушен от римския офицер.
Това копие било открито по време на Първия кръстоносен поход при обсадата на сирийска Антиохия. Затворени от сарацините за близо месец между външната и вътрешната крепостна стена, кръстоносците не можели да се снабдяват с храна и започнали да убиват конете си и диви животни, за да се нахранят с месото им. Някакъв монах получил видение, според което прочутото копие било заровено в църквата „Свети Петър“ под самите им крака. Кръстоносците изкопали копието и го понесли пред себе си като знаме. Благодарение на неговата помощ успели да превземат Антиохия и продължили победно към Йерусалим.
Името Франк на старогермански означава копие, докато съседите на франките, саксонците, се наричали „сако“, което означава меч. Тези племена на германски воини будели възхищението на своите врагове и в арабските хроники всички биват наречени „кръстоносците франки“.
— Макар пропагандираният от Бернар дьо Клерво Втори кръстоносен поход да се оказал неуспешен — завърши отец Вергилио, — Орденът на тамплиерите продължил да съществува, докато той бил все още жив. Абатът си поставил необикновената задача да подготви и запише сто отделни алегорични и мистични проповеди върху „Песен на песните“ осемдесет и шест от които успял да завърши. Още по-странното е, че Бернар идентифицирал себе си със Суламита — черната дева от поемата, а Соломон, нейният възлюблен цар, естествено, с Църквата. Някои вярват, че „Песен на песните“ е шифрована форма на ритуал в езотерично учение, която може да служи като ключ към разгадаването на загадъчни религии, и Бернар е успял да ги дешифрира. Въпреки всичко Църквата изпитвала огромно уважение към Бернар и след неговата смърт през хиляда сто петдесет и трета година го обявила за светец.
— А какво станало с Ордена на рицарите тамплиери, за чието създаване той допринесъл, както сам посочихте, — попитах. — Споменахте, че след време били обявени за еретици и ликвидирани.
— Стотици книги са написани за тяхната съдба — отговори архивистът. — Свързват я дори със звезда, която изгрява стремително, свети двеста години, след което изгасва също толкова бързо. Папата подписва съгласието си за създаване на техния орден, за да бъдат охрана на поклонниците към Светите места и да охраняват хълма на Храма. Но бедните рицари от Йерусалим и бранители на Храма на цар Соломон скоро се превърнали в банкерите на Европа. Силно политизиран, орденът се опитал да се държи независимо от Църквата и от държавата дори. В резултат тези две институции ги обвинили в ерес, в измяна и в практикуване на сатанински сексуални ритуали. Били заловени и изгорени на кладата от Светата инквизиция. А що се отнася до големите им съкровища, включително и свещените реликви като копието на Лонгин и меча на свети Петър, да не говорим за Свещения Граал, те са търсени от поколения рицари от Средните векове, от Галахад до Пърсивал. Загадката за тяхното местонахождение остава неразкрита и до днес.
Естествено, не пропуснах да отбележа мислено паралелите между съчинението на отец Вергилио и всичко онова, което бях изслушала през последните няколко дни. Налице бяха и цар Соломон и неговия Храм, Савската царица и кръстоносците. Разказът на Вергилио обаче насочваше и към още нещо — отново към картата пред нас под стъклената витрина.
— Изумително е как нещата изскачат, когато гледаш карта — призна Волфганг. — Сега разбирам как много от старите епически истории — исландските Еди, дори и по-ранните легенди за Граала на Кретиен дьо Троа, описват битки и приключения, централни за нашия регион.