Убеден съм, че тази промяна носи символично значение.
Сборът от числовото значение на буквите от ивритската азбука, които съставляват името „Савел“, е равен на числовото изражение на буквата tzaddi — деветдесет — тази буква представлява също така и астрологическия знак Водолей. Но според ивритската нумерология „Павел“ има стойността на сто и десет, qoph-yod, което означава Риби и Дева, новата епоха, в която току-що навлязохме.
Според гръцката нумерология стойността на буквите на Савел се равнява на деветстотин и едно — Iakkhos-Bacchus или Дионис — водоносецът, който възвестява настъпването не на своята епоха, а на тази след нея, докато Павел — седем хиляди осемстотин осемдесет и едно, символизира София или Дева, от една страна, и Офис — морското чудовище, или риба, от друга.
Ето защо, майко, според мен с промяната на името от Савел на Павел, той иска, подобно на Учителя, да се провъзгласи за въплъщение на настъпващата епоха.
До Мириам от Магдала в Масилия,
Римска Галия
От Мариам Марко в Иерусалим,
Римска Юдея
Прескъпа ми Мириам,
Искам преди всичко да се извиня за разхвърляното си писание и обърканите си мисли. Макар че от пристанище Йопа всяка седмица тръгва кораб за Масилия, предполагам, че не възнамеряваш да останеш дълго в Галия и скоро ще потеглиш на север, за да се присъединиш към останалата част от семейството си в Пиренеите, ето защо бързам да ти изпратя това писмо.
Прилагам и писмото, което току-що получих от сина си. Ще прочетеш, че той ме моли да не споделям с никого това, което пише, но съм страшно разтревожена и объркана.
Има неща, които, боя се, трябваше да споделя с теб отдавна, като с апостол или като с вестител. Признавам обаче, че не придавах голямо значение на тези неща до момента, в който писмото на Иоан не върна в съзнанието ми множеството спомени и събития, случили се в онази последна седмица от живота на Учителя. И най-вече в онази нощ.
Както сигурно вече знаеш от написаното от останалите, но се потвърждава и от писмото на Иоан, последната вечеря във връзка с Пасха, на която присъства и Учителя, се проведе в моя дом тук, в горната част на града. Но освен мен, може би никой не знае за старателната подготовка, която направи Учителя за нея. Ясно даде да се разбере, че държи да бъде сервирано в горната стая. Разясненията му бяха така многословни, че бях изненадана. Той многократно повтори, че държи всичко, което е казал във връзка с подготовката, да бъде изпълнено точно както е посочил. Добави също, че веднага след вечерята, в пълна тайна, ще се оттегли в пещерата в градината на Иосиф в Гетсиман, за да осъществи посвещаване. Сега вече това има значение за мен.
Пак по настояване на Учителя се разбрахме Рода и останалите слуги да подготвят храната и стаята, но да останат отвън пред вратата. Само синът ми Иоан и аз щяхме да присъстваме, за да подаваме блюдата и да вдигаме празните. Ето защо имах късмета да стана свидетел и да чуя онова, което се каза по време на тази забележителна вечеря. Описах го скоро след това като една история, но едва сега виждам събитията в нова светлина. И макар, Мириам, ти да не присъства на тази вечеря и това, което ще опиша, да те изненада, докато препрочитах записките си, си дадох сметка, че в центъра на много от събитията, които се случиха тогава, всъщност си била ти.
Естествено, питала съм се защо ти не беше поканена на тази вечеря, за която Учителя очевидно е знаел, че ще е последна с неговите ученици, сигурна бях, че има някакво обяснение. За всички беше ясно, че ти си избраният от него ученик — „алфата и омегата“, както често те наричаше той. Освен това след смъртта му ти беше първата, която научи, че се е въздигнал до лоното Божие. Важното е, че според мен, Мириам, ти си била посветена в тайнството много преди вечерята!
Не се съмнявам, че си получила много описания на тези събития от останалите присъстващи. Но няма да се изненадам, ако написаното от тях е обагрено от собствената им гледна точка и по този начин се губи същественото. Възможно е Учителя да е организирал и подредил събитията във въпросната вечер така, че да бъдат нещо като проверка за останалите ученици, както отбеляза веднъж синът ми, „за да се види кой от тях ще се окаже жито и кой плява“ и кой заслужава да получи трансформацията, която Учителя винаги предлагаше след подобни проверки. Написах тогава тази история като страничен наблюдател и те моля да бъдеш неин съдник.