Няколко дни преди Пасха, по причини, известни само нему, Учителя съобщил на учениците си, че трябва да дойдат в града и как ще намерят мястото, където ще се състои вечерята — трябвало да чакат до Змийския водоем недалеч от Есейската порта в южната част на града. Там щял да ги чака човек със стомна, който ще ги заведе един по един до определеното място. Така Учителя се подсигурявал, че на вечерята ще присъстват само определените дванайсет, а той ще бъде тринайсетият.
Съществуваха известни възражения относно тайнствеността на този необичаен подход за планиране на ритуална вечеря, чиито правила са постановени от Бог, предадени на Моисей, а оттам и на поколенията в продължение на хиляда години. Как можеха например да са сигурни, че храната ще бъде приготвена съгласно предписанията на Тора, със съответните изисквания за чистота и техника на готвене? Според Мишна например маята трябваше да бъде търсена на светлината на свещ и след това изхвърлена, кой щял да го провери? Още тогава Учителя отхвърли съмненията им, като ги увери, че всичко вече било уредено.
За всички беше изненада фактът, че носачът на вода се оказа десетгодишният Иоан, син на Мариам Марко, която заедно с брат си Варнава от Кипър бяха сред най-богатите покровители на Учителя. Нейният разкошен като палат дом на западния склон на хълма Сион от години бе нещо като втори дом за Симон Петър и той отсядаше там всеки път, когато пристигаше от Галилея, както и мястото, където Учителя често разговаряше с учениците си до ранна утрин край огъня, черпени обилно от прислугата в дома.
Тази вечер обаче всички бяха изненадани. След като всеки от учениците бе посрещнат на входа от Рода, икономката на Мариам Марко, го поемаше друг слуга, който го водеше не в познатата им трапезария, а в стая на горния етаж под самия покрив на сградата. Мебелирана беше луксозно с мебели, които никой не бе виждал до този момент — ниски мраморни маси с вградени цветни камъни, които просветваха на жълтата светлина от окачените по стените персийски лампи. Подът бе застлан с дебели йонийски килими и цветни гоблени — тъкани някъде в Африка. Високи самовари с чай и делви с кипящо вино бяха разпръснати из цялата стая.
Мнозина от гостите имаха успешна търговия и събираха ценни предмети като Матей, или бяха преуспяващи собственици на рибарски кораби като Симон и Андрей и братята Заведееви, но разкошът, който се разкри пред очите им, бе направо екстравагантен, достоен за римски дом. Бяха смутени и в началото стояха прави — не смееха да седнат, нито да посегнат към храната и напитките, поне докато не дойде Учителя.
Когато пристъпи в стаята, той изглеждаше угрижен и им даде знак с ръка да се настаняват. Остана прав и крачи известно време напред-назад пред вратата, сякаш чакаше още някой да дойде. Слуги внесоха кърпи и купи с вода и се оттеглиха, като затвориха вратата след себе си. Учителя постави безмълвно кърпа и купа на една от масите. Свали дрехите си и уви около кръста си кърпата, сетне приклекна пред Иуда и започна да мие краката му. Останалите се стъписаха, смутени. Още повече се смутиха, когато разбраха, че ще повтори процедурата с всеки от тях. Така и стана, след като изплакнеше краката на някой от учениците си, той ги подсушаваше старателно, а те се чудеха какво става. Когато стигна до Симон Петър, онзи скочи и възкликна:
— Не! Никога! Няма да позволя да миеш краката ми. Не и моите!
— Тогава излиза, че нищо не ни свързва — тихо рече Учителя. Не се усмихваше. — Ако всички вие ме имате за свой Учител, би трябвало да последвате примера ми. Надявам се, че ще го правите, когато вече няма да ме има с вас, за да ви показвам какво е любов. Само един самодоволен слуга, Петре, не иска да научи нищо ново и се мисли за по-голям от този, който го изпраща. Когато ме няма, надявам се следовниците ми да бъдат разпознавани по това, че служат един на друг и обичат човечеството.
— В такъв случай измий и мен, Учителю — възторжено рече Петър и побърза да седне на мястото си. — И не само краката, но и ръцете, и главата…
— Само онова, което не е чисто — разсмя се Учителя. Сетне извърна лице към Иуда, изгледа го многозначително и додаде: — Повечето от онова, което виждам тук, е чисто, но не всичко.