Някога живял синкав вълк, роден с предопределена от Небето съдба.
Оженил се за кошута. Те дошли на езерото Тенгин…
Родило им се дете, което стискало в дясната си ръка бучка съсирена кръв с големината на кокалче на пръст. Нарекли го Темучин [ковач].
В културата на степните племена, както при всички номади, на небето се гледа като на Бог. Оста, около която Земята се върти, е Полярната звезда — онази на върха на опашката на Малката мечка. Твърди се, че съдбата на един владетел и предводител е да подчини и обедини „четирите краища“ на квадрата на човечеството, съответстващи на четирите ъгъла на нощното небе.
Най-важна в живота на номадите е работата на ковача: умението му да създава сечива, оръжия и съдове е от толкова голямо значение за трудния бит на племената, че хората вярват, че умението му е дадено свише. Ето защо тези, които са родени да предвождат, са преди всичко ковачи. И също като на гръцкия бог Хефест на тях се гледало като на нещо средно между магьосници и богове. Дългото управление на Монголската династия е известно сред монголите като управление на ковачите.
През 1160 година край извора на река Онон, сред тревистите земи на монголската степ, се родило странно създание. Според легендата произхождало от синкав вълк и кошута. Нарекли го Темучин — ковач, също като неговия потомък Атила, чието име означавало желязо.
Темучин бил на девет години, когато баща му отишъл да уговори сватбата на сина си с момиче от съседно племе. По обратния път към дома баща му седнал да хапне със случайно срещнати татари, но те сложили отрова в храната му. Темучин и братята му били още малки и неумели и загубили стадата, останали от баща им, а и племето заминало и оставило сирачетата и овдовялата им майка на произвола на съдбата. Семейството се преместило да живее край извора на река Онон в свещената планина Бурхан Чалдун, където вярвали, че ще намират по-лесно храна. Всеки ден Темучин се молел на планината:
О, всемогъщи Тангри, въоръжен съм със силата да отмъстя за своите прародители…
Ако одобряваш това, което правя, дай ми твоята сила.
И Тангри му проговорил. Докато Темучин пораснал достатъчно и се оженил за своята годеница, успял да обедини монголските племена, да се пребори с враговете им — татарските племена, от които останали само купчини кости по бойните полета. Завзел една трета от територията на Китай и голяма част от източните степи. Шаманът Кокчу разкрил на монголския народ, че съдбата е предопределила Темучин да е този, който един ден ще управлява света, да стане велик господар и един ден ще обедини четирите края на света, както било предсказано от незапомнени времена.
И наистина, вече трийсет и шест годишен, след множество спечелени битки, Темучин ковачът бил избран да бъде Велик хан, който да предвожда всички племена под един Tuq, или знаме. Новото му име било Чингис — от уйгурската дума tengiz-which, която имала същото значение като тибетската dalai — море. Неговите поданици се наричали Кок Mongol, Сините монголи, по аналогия с небесния им бог Тангри. Вярвали, че бялото знаме с пет опашки на якове, което ги събрало, притежава магическа сила и sulde — душа, или джин, и то ще ги закриля в походите им напред към победа над цивилизации и народи, които водели уседнал начин на живот.
По-късно се заговорило, че от момента на неговото раждане било предопределено при Чингис хан Изтока и Запада да се обединят като основата и вътъка на сложен килим, чиито възли ще станат неразделна част на бъдещето. Постепенно монголската империя се разпростряла от вътрешните морета до Централна Европа, та чак до Тихия океан. Чингис хан оправдал името си Владетел на морето.
Победил земите на индусите и будистите, на таоистите и мюсюлманите, християните и евреите, но до последно Чингис вярвал единствено в боговете на своите деди — тези на животните, реките и планините. Отхвърлял предложения, подкрепени със скъпи дарове, и смятал за глупост вярата в свети места като Мека и Йерусалим, защото бог Тенгри съществувал навсякъде. Обявил извън закона кръщаването и ритуалното измиване като оскверняване на свещения източник на живот — водата. Разрушил големи територии на Китай и Иран, заличавайки всички следи от по-ранни цивилизации, включително животни, хора, произведения на изкуството и архитектурата и книги. Изпитвал неприязън към градовете и живота там, ето защо ги разрушавал и връщал земите, върху които били построени, в предишния им степен вид, където се чувствал много по-спокоен.