…Тантра не означава край на рационалното мислене. Означава интегриране на мисълта… в по-голям спектър на осъзнаване.
Разкритието на Волга Драгонов се оказа един от първите тежки удари от страна на семейството ми, който не успя да ме зашемети до степен на желание да припадна. Имаше наистина някои аспекти в тази нова страна на картината, базирана до този момент на онова, което ми бе известно за семейството ми по майчина линия, което ми звучеше правдоподобно. Надявах се, че ще успея да попълня липсващите парченца от мозайката.
Била съм само на две години, когато майка ми събрала багажа ми и напуснала баща ми. За следващите двайсетина години Огъстъс делеше времето си между имението си в Пенсилвания и разкошните си офиси в Ню Йорк, откъдето ръководеше семейната минна империя, наследена от Йероним Бен.
Джързи се върнала към живота си на певица и отново започнала да обикаля сцените на Европа. Влачеше и мен през първите шест години, до брака си с чичо Ърнест. След раздялата много рядко се виждах с Огъстъс. Никога не е обичал да говори за семейните проблеми, ето защо моята информация относно брака на родителите ми и живота на майка ми преди това бе пречупен през погледа на леденосините очи на Джързи.
Родена била през 1930 година, между двете световни войни, в семейство на французойка и ирландец, на остров Джързи край Ламанша, на който и била кръстена. След капитулацията на Франция през 1940 година англичаните вече не били в състояние да отбраняват островите си край бреговете на Нормандия. Жителите били призовани да ги напуснат, но мнозина се колебаели, особено тези на остров Джързи, и близо осемдесет процента от тях решили да не се евакуират. Знаело се, че е възможно да бъдат депортирани или нападнати от завоевателите, защото островите имали важно стратегическо значение. Били предупредени, че британското правителство няма да прави опити да ги освободи до края на войната. Майка ми обаче не била сред тях.
През първите месеци на нападения срещу Франция, майката на Джързи заминала да помогне на семейството си и там останала, поради невъзможност да се върне. Баща й, ирландски пилот, който участвал във въздушните боеве по време на битката за Великобритания, загинал скоро след това. Десетгодишната Джързи, на практика сирак, била почти насила евакуирана в Лондон. По-късно по време на въздушните нападения над града, от съображения за сигурност заедно с други английски деца — „пакети от Англия“ — била изпратена в Съединените щати, където децата били разпределени по американски семейства и останали там до края на войната. Междувременно майката на Джързи, която се включила във Френската съпротива, била обявена за „безследно изчезнала по време на мисия“.
Историята, повтаряна многократно в годините на моето детство, завършваше винаги с облени в сълзи откази на майка ми да говорим повече за злощастната съдба на нейните родители и за болката, която изпитвала, щом се наложи да си спомня трудните години на войната.
В подкрепа на тази картина съществуваха множество косвени доказателства, включително плакати, изрезки от вестници и всякакви материали, на които се виждаше колко активна е била ранната театрална дейност на Джързи в Америка. След като навършила дванайсет — времето, когато музикалните таланти на децата се проявяват — семейството от Ню Ингланд, в което била настанена едва десетгодишна, забелязало колко красив е гласът й. През лятото на 1945-а краят на войната наближавал и Джързи, излъгвайки за истинската си възраст, кандидатствала за главната роля на Марго в „Песен от пустинята“ от Зигмунд Ромберг — мюзикъл, който обикалял провинцията от много години и търсел нови попълнения за изпълнители. Ролята била много подходяща за колоратурния глас на Джързи.
В нощта на премиерата нашата „Пепеляшка“ била забелязана от далновиден мъж от Ню Йорк, който различил в звънкия й свеж глас възможностите, които биха се открили пред нея. Агентът наел Джързи, като уверявал всички, че тя ще завърши училище въпреки блестящата кариера, която се откривала пред нея. Във всеки случай наел вокален педагог от висока класа. Останалото, както се казва, било история.
Онова, което трябваше да науча оттук нататък, бе „неизвестната част от историята“, както го нарече Волга Драгонов. Ако изобщо имаше такава скрита зад официалните разкази на майка ми. Трябва да призная, че разглеждайки старателно фактите един по един, малко от подробностите в добре документирания живот на Джързи влизаха в противоречие с онова, което твърдеше Волга: а именно, че сензационната танцьорка и светска дама Зоуи Бен е в действителност майката на Джързи.