— Асзи — обърна се тя към него на малко име, — идваш с мен. По-големите ти братя нека останат тук да пазят входа. Ако не успеем да намерим изход там долу, тази пролука ще бъде единственият път, през който ще излезем навън. Ще се спусна първа — додаде тя и се извърна към отвесната стена.
Мъжът вече държеше здраво китката й, като се опитваше да срещне погледа й в тъмнината. След миг я привлече в прегръдката си и докосна леко с устни челото й.
— Нека аз бъда пръв, Клио — промълви той. — Знаеш, карита, че съм роден сред тези скали и се движа по тях като дива коза. Картата, която баща ти начерта преди смъртта си, е работа на учен, ровил се цял живот в прашните книги. Толкова много е пътувал, а не успя да открие мястото. На всички ни е известно колко опасни може да са понякога предсказанията. В Делфи отровни питони пазели пещерата на пророчицата. Не знаем какво ни чака там долу.
Тръпка на погнуса пробягна по гърба на Клио. Другите двама мъже поклатиха мълчаливо глави в знак на потвърждение на думите на брат си. Асзи вече палеше миньорската лампа и я закачи на шлема си. След това закрепи края на въжето за скалата, хвана го с голи ръце и с върховете на подкованите обувки се оттласна от стената. След миг ведрата му усмивка изчезна в мрака.
На останалите горе им се стори, че измина цяла вечност, докато усетиха, че въжето вече се люлее свободно, сигурен знак, че младежът е стъпил на дъното. Клио преметна въжето, направи примка около крака си, а братята уловиха края му, за да осигурят допълнително спускането й. След миг зейналата паст погълна и нея.
Останала сама с лице към скалата, Клио изучаваше каменните стени с такова внимание, сякаш очакваше да открие отговор на някаква загадка. Ако стените имаха уши, мислеше си тя, тези тук вероятно бяха чули хилядолетни тайни. Също като Сибила, която виждала не само миналото, но и бъдещето.
Най-древната пророчица в историята, живяла на много места и изпратила десетки поколения, бе родена на планината Ида, същата от която боговете наблюдавали войната за Троя. Петстотин години преди Христа Сибила отишла в Рим, за да предложи на цар Тарквиний да купи книгите й с предсказания, отнасящи се за следващите дванайсет хиляди години. Той отказал и тя изгорила първите три от тях, после още три. Царят купил последните три и поръчал да ги приберат в храма на Юпитер, до момента, в който сградата била изгорена до основи през 83 г. пр. Хр. заедно със скъпоценното му съдържание.
Прозренията на Сибила били невероятно задълбочени и отивали много далеч в бъдещето, ето защо боговете й обещали да изпълнят едно нейно желание. Тя поискала от тях живот от хиляда години, но забравила да поиска и младост. Когато обещаният срок вече изтичал, тя се била смалила дотолкова, че от нея останал само гласът й, с който изричала предсказанията си от съвсем малка стъкленица, поставена в същата тази прастара пещера на тайните. От близо и далеч тук прииждали хора, за да чуят песента й, докато император Август я накарал да замлъкне завинаги, запечатвайки пещерата с неаполитанска глина.
Клио таеше надежда, че информацията, събрана така старателно от баща й, докато бе изучавал древните текстове, и прозрението, осенило го на смъртния му одър, ще се окажат верни. Вярно или не, да следва повелите на последното желание на умиращия, се бе превърнало в център на младия й живот.
Стъпалата й вече опираха в дъното, когато усети силните ръце на Асзи да обхващат кръста й, за да й помогне да стъпи на плъзгавите скали, отстрани на бързата подземна река.
Вървяха близо час през кухините под вулкана, следвайки указанията на баща й върху картата. Най-сетне стигнаха вдлъбнатина високо над главите им, под която последователките на Сибила, момичета от околността, седели на позлатен трон, от който в момента бяха останали само купчина камъни, и препредавали посланията на древната богиня.
Асзи спря до Клио, неочаквано се наведе и целуна устните й.
— Може да се каже, че си почти свободна — усмихна се той.
Без повече обяснения той се покатери по стръмните скали и протегна ръка, за да бръкне в кухината. Известно време опипва вътрешността и най-сетне извади отвътре малък предмет.
Спусна се внимателно надолу и подаде на Клио мускал, не по-голям от дланта й. Клио никога не беше вярвала на приказките, че гласът на Сибила е затворен в стъкленица, но вътре бяха съхранени нейни думи. Нейни пророчества. Според Плутарх били изписани върху малки метални пластини, толкова леки и крехки, че при най-слабия полъх на вятъра политали.