Пуснах на лазерния принтер до мен да се разпечатат няколко копия от мрежата с буквени знаци и се залових да ги разглеждам.
Добре знаех първото правило на секретността — да изтриеш незабавно от компютъра постъпило зашифровано съобщение, но познавах също така и Сам. Ако той искаше нещо да бъде унищожено веднага, щеше да е програмирал информацията така, че да се самоунищожи веднага след принтирането. Фактът, че още бе на екрана ми, означаваше, че трябва да очаквам и други пояснения освен поредицата букви. Ами ако звездата, сигнализирала ми за наличието на поща, е именно този ключ?
Извадих от бюрото си три химикалки, от ония прозрачните, които човек има в изобилие в чекмеджето си, стегнах ги с гумен ластик и после ги разперих така, че върховете им да заприличат на снежинка или по-скоро на онази звезда от екрана. Прокарах ги по страницата, за да видя дали буквите по пътя на трите оси ще образуват смислени съчетания. Не стана — не бях и очаквала друго. Щеше да е прекалено просто и следователно твърде опасно, за да остане в компютъра ми.
Без да откъсвам очи от листа, се отдалечих малко със стола си, за да имам по-добра перспектива. При разгадаване на непознат шифър голямо предимство е, ако шифровчикът иска да се свърже с теб. А още по-голямо е, ако ти си бил обучен и трениран от него. Какъвто беше случаят със Сам и мен.
Точно сега например бях готова с няколко добри предположения за скритото послание пред мен: Сам никога не би изпратил съобщение по електронна поща, срещу което горещо се бе възпротивил заради това, че е твърде рисковано, и ще прибегне до този способ само ако има да ми предаде нещо спешно и важно. Значи ми съобщаваше нещо, което той знаеше и на всяка цена трябваше да знам, преди да отпътувам за Сън Вели. Въпреки това бе чакал цяла седмица, за да го изпрати почти в последния възможен час на петък вечер. Очевидно не е намерил друг начин да влезе във връзка с мен, за да използва този, на който нямаше доверие. Тази информация за личността на изпращача беше важна за шифъра, който той бе избрал.
Тъй като Сам подозираше, че някой може да се поинтересува от съдържанието на съобщението, то информацията му трябва да е тройно кодирана с отвличащи вниманието подвеждащи отклонения във всяко от нивата, разбиването на които отнема време и усилие за нарушителя.
На второ място, тъй като Сам, притиснат от времето и от спешността на проблема, най-вероятно е бил принуден да предприеме този риск, би трябвало да е съставил сравнително прост код, който да мога бързо и точно да дешифрирам.
Комбинацията от тези две важни условия ми подсказа, че кодът вероятно е в нещо, което само аз мога да видя.
Взех една линийка и започнах да преглеждам страницата ред по ред. Първата следа изскочи веднага — само два знака на ред 12 и 16 не бяха букви, а знакът „&“. Той обикновено означава „и“, следователно използването му означаваше, че свързва две части на съобщението. Факт, за който всеки може да се досети, но пък и бе мястото, от което трябваше да започна — важни елементи — и истински, и подвеждащи. Убедена бях, че ще открия следа, която ще има значение „единствено за мен“ и която ще ми покаже мястото, от което да тръгна по вярната пътека.
Очакванията ми се оправдаха. Знакът „&“ на 16-ия ред, свързващ двете думи „Сцила“ и „Харибда“, ме поведе към останалата част от съобщението: „Джаксън Хоул, в 2. p.m.“. Това бе онази част, която служеше за отвличане на вниманието от истинското съобщение. И не само защото аз бях измислила названието на онези две скали, което можеше да е известно и на други, а по-скоро, защото бях казала на Сам, че тази събота и неделя ще бъда в Сън Вели, за да се срещна с чичо ми Лаф, а не при Джаксън Хоул. Но подвеждащ или не, този факт говореше, че посланието, което търсех, е свързано с мястото, където Сам щеше да се опита да се срещне с мен през тези два дни. Слава богу!
Още няколко разхвърляни съобщения изскочиха от страницата като онова на 14-ия ред, което започваше с Гранд Тарги и продължаваше с това, че ще ме очаква при лифт „Три“ в 4 p.m.
Според мен обаче бе далеч по-вероятно съобщението да е скрито някъде между посланията, които се разклоняваха от другия знак „&“, като и двете бяха свързани с места в Сън Вели.