За неин късмет, Ермионе, моята майка, била изключително красива. Сребристорусата й коса първа правела впечатление и се ползвала с огромен успех в Африка. Баща ми обаче изобщо не бил това, за което се представял, макар малцина, включително и майка ми, да го знаели.
Ясно било, че Крисчън Алегзандър, пети син на дребен земеделец от Хартфордшир, няма да наследи абсолютно нищо. Като съвсем млад заминал със свой приятел от детинство, син на местен свещеник, за Ориел, Оксфорд. Приятелят му заради крехкото си здраве ходел всяка година до Африка и баща ми имал и възможността, и далновидността да го придружава. Най-накрая двамата станали и съдружници в общо предприятие. Името на този приятел било Сесил Джон Роудс.
Сесил Роудс, който от малък боледувал, при второто им пътуване до Африка си дал сметка, че не му остава да живее много. Ала животът там и сухият въздух му се отразили благоприятно и с всяка следваща година той укрепвал. Още по време на първото им посещение на далечния континент, през късната пролет на 1870 година, когато двете момчета били едва седемнайсетгодишни, във фермата „Де Беерс“ били открити диаманти. И точно тогава Сесил Роудс получил прозрение.
Подобно на Паул Крюгер, който вярвал, че Божественото провидение бди над бурите, Сесил Роудс вярвал в добрата съдба на англичаните в Африка. Мечтаел диамантените полета да бъдат обединени в една компания, естествено, английска. Обмислял как да се построи британска железопътна линия от нос Добра надежда до Кайро, която да обедини британските владения в Африка. По-късно, когато били открити и големите златни залежи, той обявил британските претенции и над тях. Постепенно Роудс спечелил влияние и власт, а баща ми, благодарение единствено на приятелството им, станал много богат.
Когато през 1884 година шестнайсетгодишната Ермионе пристигнала от Холандия, баща ми, вече на трийсет и две, от десет години бил милионер благодарение на добива на диаманти. При раждането ми в края на 1900 година, майка ми била на трийсет и две, а в резултат на войната с бурите — баща ми бил мъртъв.
Всички вярвали, че вдигането на обсадата при Мафекинг, Лейдисмит и Кимбърли ще сложи край на войната. Областта Трансвал била присъединена към британските територии, а Паул Крюгер избягал в Холандия, всичко това само два месеца преди моето раждане. Много англичани си събрали багажа и се прибрали в родината. Но партизаните в планините продължавали военните действия още цяла година, ето защо англичаните подбрали жените и децата от размирните селища на бурите и ги затворили в ограждения, които може да се считат за предвестници на съвременните концентрационни лагери. Баща ми починал вследствие на усложнение от получена рана край Кимбърли, а Роудс напуснал божия свят две години по-късно — крехкото му здраве не издържало дългите обсади. Крюгер пък срещнал смъртта две години след това в Холандия. Така се сложил край на една епоха.
Но както е известно, всеки край е начало на нещо ново. Сложено било началото на партизанските борби и войните на терористите, на концлагерите и на практиката на геноцида. Зараждането на ярката нова ера дължим до голяма степен на бурите, макар че англичаните бързо ги догониха и не закъсняха да направят своя принос в отвратителните практики.
След смъртта на баща ми Сесил Роудс създал на името на майка ми значителен финансов фонд, към който годишно се добавяли и част от печалбите от общия им бизнес — диамантената концесия „Де Беерс“. Друга щедра сума от личното си състояние отделил за моето отглеждане и образование, в знак на благодарност към баща ми за всичко онова, което той свършил като представител на Великобритания в Южна Африка.
Организирайки всичко това в помощ на бедната вдовица Ермионе Алегзандър, господин Роудс не взел предвид няколко много важни обстоятелства: майка ми не била добре образованата, разумна англичанка, което името лейди Стърлинг вероятно подсказвало, а бедно холандско момиче, отгледано в калвинистко сиропиталище. Целият й житейски опит се заключавал в живот в богато имение, ръководено от по-възрастен предан съпруг. Пропуснал също така, че тя била само на трийсет и две години и все още много красива с едно току-що родено бебе (тоест аз). На всичкото отгоре била най-богатата жена в Африка, а може би и в целия свят, което я правело още по-привлекателна.
Господин Роудс пропуснал всичко това, а най-вероятно и тя не е мислила за тези обстоятелства, защото истината бе, че тя не беше нито алчна, нито се интересуваше кой знае колко от материалната страна на живота. Ще се намерят обаче, и то много скоро, хора, които ще се сетят за всичко. Човекът, който действал най-чевръсто, естествено, бил Йероним Бен.