Макар и чрез Зоуи, очевидно бе, че й е много трудно да говори и искрено се молех това да свърши вече. През годините си бях представял как ще се срещна отново с мама, но тези картини нямаха нищо общо със случващото се сега: раздяла пред очите на разплакани непознати. Чувствах се ужасно и се молех само да свърши. Бях толкова разстроен, че едва не пропуснах най-важните думи:
— …и вторият ти баща бе така добър да те осинови и да поеме отговорността да се грижи за теб и за образованието ти, все едно си негов собствен син. Надявам се да се обичате и да се грижите един за друг. Днес подписах документите и ти вече се казваш Лафкадио Бен, пълноправен брат на Ърнест и Зоуи.
Осиновен ли? Всемогъщи боже! Как може да съм син на човек, когото дори не познавам? Нямах ли и аз право на глас? Точно този ли ужасяващ сметкаджия, който се бе промъкнал в леглото на майка ми, щеше да контролира оттук нататък моето образование, моя живот и собствеността на семейството? Потресен, си дадох сметка, че след смъртта на майка ми оставах съвсем сам. Обзе ме гняв, отчаян силен гняв, присъщ най-вече на децата, които са напълно безсилни да управляват собствената си съдба.
Готвех се да избягам от стаята, защото плачът се надигаше неудържимо, когато усетих нечия ръка на рамото си. Очаквах това да е пастрокът ми, който до преди миг стоеше до вратата, но когато вдигнах очи, с изненада забелязах непознато изумително създание, което ме наблюдаваше с невероятните си зелени очи, в дъното на които искреше сребрист блясък — това бяха очи на диво животно. Лицето й, обрамчено от гъста буйна коса, ми напомни за рисунки на ондини — митичните същества, които излизат от морските дълбини. Стори ми се направо умопомрачителна. И колкото и да бях млад, бях готов да се поддам на чара й, забравяйки абсолютно всичко за Йероним Бен, за бъдещето ми, за отчаянието… дори за умиращата си майка.
Акцентът на жената бе чуждестранен, а гласът — плътен и звучен, все едно в гърлото й бяха скрити медни звънчета.
— Това значи е нашият млад лорд Стърлинг — усмихна се тя. — Аз съм Пандора, приятелка и компаньонка на майка ти.
Така ми се стори или тя наистина наблегна на думата „майка“. Видя ми се прекалено млада за компаньонка, но тя каза и „приятелка“. Йероним приближи, за да й каже нещо, но Пандора се дръпна, все едно не беше го забелязала, и пристъпи към леглото.
Вдигна Зоуи, сякаш бе една от възглавниците зад гърба на майка ми, и с лекота я преметна през рамо. Момиченцето ме изгледа от висотата на новото си положение и повдигна многозначително вежда, сякаш споделяше любопитна тайна.
— Фрау Ермионе — прошепна Пандора на ухото на майка ми, — ако бях фея, която ви обещава да изпълни три ваши желания преди края, по едно за всяко от децата ви, какво бихте поискали за тях?
Слугите си зашепнаха развълнувано — бяха изумени, както и аз самият, от решителния начин, по който новодошлата игнорира господаря на дома и се държеше с предстоящата смърт на господарката и последните й желания, все едно играеше някаква салонна игра.
Много по-изненадваща бе промяната, която настъпи у майка ми. Смъртната бледност отстъпи място на розов цвят по бузите. Блажена усмивка озари лицето й, щом погледите на двете се срещнаха. Мога да се закълна, че в първия миг нито една от тях не продума. След доста време мама кимна.
Пандора, на чието рамо все така висеше Зоуи, се извърна към нас двамата.
— Както знаете, деца, изричането на желания на глас носи лош късмет и магията се разваля. Затова ще прошепна на ухото на всеки от вас желанието на майка ви.
Може Пандора наистина да беше фея или магьосница. Тя плъзна Зоуи надолу върху леглото и развърза една по една твърдите панделки.
— Горкото ми момиченце, накичили са те като коледно дърво — бе краткият й коментар. Сетне, все едно бе чула разговора ни в преддверието, тя измъкна едно по едно колосаните парчета плат от къдравите коси, шепнейки в ухото й желанието на нейната майка. — Сега може да отидеш да целунеш майка си — рече на глас — и да й благодариш за заръката.
Зоуи пролази по голямото легло и изпълни всичко, което й бе казано.
Пандора доближи Ърнест, прошепна в ухото му желанието за него и последва същата процедура.
Трудно ми беше да повярвам, че за мен щеше да има някаква майчина заръка, след като, макар и по заобиколен начин, само преди минути ми беше казано, че съм продаден като стока на Йероним Бен, който едва ли щеше да се колебае много, за да разруши всичките ми надежди, както го бе правил досега. Защо да не го направи и с бъдещите ми надежди?