Може и да си въобразявах, но когато Пандора приближи с леко шумолене на копринената си сива рокля до мен, Йероним, който все още бе недалеч от мен, целият се стегна. За пръв път, откакто бе влязла в стаята, тя даде да се разбере, че го е забелязала, но го изгледа спокойно и право в очите, не можах обаче да разбера какво означава изражението й.
Отпусна ръка на рамото ми и наведе глава до лицето ми, така че бузата й почти докосна моята. Долових аромата на кожата й и познатите вече тръпки пробягаха по тялото ми. Думите, които обаче тя прошепна, накараха кръвта да замръзне във вените ми.
— Не бива да показваш каквато и да е реакция за каквото и да било. Прави каквото ти казвам — бързо редеше тя. — Присъствието ти излага всички ни на голяма опасност и най-вече теб. Не мога да ти обясня нищо, докато не те изведа вън от тази къща, пълна с врагове, с лъжи и болка. Ще се опитам да го уредя утре, разбра ли ме?
Опасност ли? Каква е тази опасност? Нищичко не разбирах, но кимнах, за да потвърдя, че няма да реагирам по никакъв начин на нищо. Усетих как пръстите й стисват рамото ми, след което тя се върна при леглото на майка ми и взе отпуснатата й длан в ръка.
— Фрау Бен е щастлива, че най-сетне децата й се събраха при нея — обърна се Пандора към слугите. — Кратката среща обаче изцеди силите й и сега е добре да я оставим да си почине.
Преди слугите да са се изнизали през вратата, тя се обърна към моя пастрок:
— Хер Бен, жена ви също така помоли да се разпоредите фиакърът да е готов за утре сутринта, за да мога да заведа децата на разходка във Виена, преди Лафкадио да се върне в училището си.
Очите на Йероним Бен, който все още стоеше някъде между вратата и леглото, просветнаха особено. Той се поколеба за миг, но в крайна сметка кимна леко с глава.
— С удоволствие — процеди той, макар да не личеше, че изпитва удоволствие. След това се обърна на пета и напусна стаята.
Когато на следващата сутрин излязохме, навън валеше сняг. Мрачното небе и суровото време не можеха да помрачат възбудата на Зоуи, която бе във възторг, че е участник в някаква загадка, особено такава, в която е включен и новият й брат, когото тя можеше да наставлява и тормози. Едва изчака слугите да я подготвят и увият в дебели дрехи и ме повлече към конюшните, където ми показа специалното превозно средство за децата — фиакър с четири коня, вече готов с впрегнати животни по нареждане на господаря на дома и кочияш на капрата. В други отделения се виждаха двуместен екипаж, чулове за конете и лъснатия семеен автомобил.
Цяла нощ се бях мятал в леглото в догадки за това, какво ли означаваше тайнственото послание на Пандора.
Вече на топло в затвореното купе на фиакъра, докато подскачахме по калдъръмените улици на Виена, която за първи път можех да разгледам, ми направи впечатление, че Ърнест поглежда няколко пъти тревожно към тънкото прозорче, което ни отделяше от кочияша. Ето защо реших, че е най-добре да си държа езика зад зъбите и да чакам подходящия момент. Колкото и да се мъчех да измисля, не можех да предположа каква ще е тази опасност, която би заплашвала едно дванайсетгодишно момче в дом като този на Бен, където си заобиколен от прислуга и видимо благополучие.
— Бил ли си някога в увеселителен парк? — прекъсна мислите ми Пандора с усмивка. — Фолкспратер, или народният парк, навремето е бил мястото, където ловувал император Йосиф Втори — брат на Мария Антоанета и покровител на Моцарт. Днес в него има най-различни забавления — въртележка например. Сяда се на дървени коне, монтирани върху един голям кръг, който започва да се върти, и ти имаш чувството, че яздиш. Тук в Пратера освен коне са направили и най-различни други животни — цяла зоологическа градина.
— Папа не ни позволява да ходим в Пратера — обади се Зоуи и по гласа й пролича колко е нещастна от този факт.
— Пълно било с работници от нисшата класа, които пият бира и ядат наденички — обясни Ърнест. — Когато споменах, че може би, щом е толкова студено, те не ходят там, татко каза, че Пратерът е затворен през зимата. Дори голямото колело с люлеещите се седалки не работело.
— Както обикновено баща ви е наполовина прав и наполовина греши — отбеляза Пандора закачливо, нещо, което бе учудващо за момиче в нейната позиция в семейство с вида господар, какъвто беше Йероним. — През зимата може наистина да е затворено, но пък аз имам там познати и те могат да отворят някои от съоръженията въпреки лошото време.