Когато стигнахме пред парка, времето бе станало още по-студено. Мястото изглеждаше голо и пусто и очевидно нищо не работеше. Бариерите пред портите бяха спуснати и нашият фиакър не можеше да премине по-нататък. Зоуи бе съкрушена.
— Не е далеч — съобщи Пандора. — Лафкадио, качи Зоуи на раменете си и я пренеси през онези прегради. Преминем ли оттатък заграждението, вътре е лесно.
Оставихме кочияша с конете под един навес, Пандора запретна полите на дългата си рокля и един по един заобиколихме барикадите. Много скоро се озовахме вътре в парка. Когато стигнахме широката Хаулталее с малък параклис, обиколен със старателно подрязани дървета, където пътеките бяха почистени, свалих Зоуи от раменете си.
— Лафкадио, сега вече можем да ти кажем онова, което нямаше как да ти съобщим снощи — започна Ърнест. — Татко не искаше да идваш във Виена. Имаше много кавги по този въпрос. Ако не беше Пандора, ти изобщо нямаше да си тук.
Кавги заради мен? Обърнах очи към Пандора.
— Доколко познаваш пастрока си? — попита тя.
— На практика изобщо не го познавам. Близо осем години не съм виждал майка си, да не говорим за него. — Макар да ми се повдигаше от мисълта, че сега съм законен син на Йероним Бен, не ми беше удобно да го казвам пред собствените му деца.
— Ние двамата със Зоуи също не го познаваме много — сподели Ърнест, докато подритваше снега наоколо с излъсканите си високи ботуши. — Все е на някакви важни събрания или пътува по работа. Но не оставаме и сами с майка ни: учителя ми, бавачката на Зоуи или някой от слугите винаги е наоколо. Също както беше снощи.
— Майка ти е нещо като затворник в собствената си къща — поясни Пандора. И понеже видя колко съм изумен, тя продължи: — Не искам да кажа, че е била прикована с вериги на някой таван. Но от деня, в който са се преместили във Виена преди осем години, на нея не й е разрешено да остава сама. Освен това цяла орда слуги я следят и четат дори писмата й. Няма нито приятели, нито посетители и никога не е напускала къщата без придружител.
— Вчера ти сама каза, че си нейна приятелка — посочих.
През всичките тези години се бях мъчил да разбера защо майка ми ме е изоставила. Още повече, че при нея бяха останали другите й две деца. Вярвах, или по-скоро ми се искаше да вярвам, че зад всичко това стои пастрокът ми. Дали наистина той беше този зъл демон, или просто си го бях въобразил? Разкритията на Пандора тепърва започваха.
— Когато преди дванайсет години майка ти се омъжила за Йероним Бен — подхвана тя своя разказ, — той преобразувал състоянието на баща ти, включително и интересите на майка ти в мините, в международен индустриален консорциум с толкова широка сфера на дейност, че вече било невъзможно да бъде управляван от далечна Африка, а трябвало да се премести в някоя от световните столици, каквато е Виена. Много скоро вторият ти баща разбрал, че в този град не е достатъчно жена ти да е богата и красива и безропотно да ти позволява да използваш състоянието й. За да те приемат в богатите светски салони, били необходими и други социални умения. Един беден холандски калвинист би могъл много бързо да бъде забравен от обществото на благоденстваща католическа Австрия, ако жена му е необразована и като майка ти произхожда от сиропиталище. Необходимо било, освен богатството си, тя да владее и някои познания в областта на изкуството или музиката поне, нещо, което тя нямало как да покаже.
Точно в това бил и нейният късмет. Макар да била под строго наблюдение вътре в къщата, на Ермионе й било позволено да избере учители, които да образоват нея и децата. Тъкмо тези уроци й дали за първи път възможност да остане сама, макар и за кратко, с някой, който не е под пълен контрол на съпруга й. Така се срещнах аз с майка ти. Преди мен тя бе интервюирала много други кандидати, но след кратък разговор с всеки от тях бързо разбирала дали отговорят на един таен неин критерии.
— Таен критерий ли? — попитах.
Пандора ме гледа известно време с доста странно изражение и едва тогава продължи:
— Нямало да приеме никой, който не е тясно свързан със Залцбург.
— Залцбург! — не се сдържах. — Майка ми е искала да ме намери, но той не й е давал, нали?
Пандора кимна в знак на потвърждение.
— Август Густл, млад виолист, студент в Музикалната консерватория на Виена, който дава уроци по цигулка, за да може да си плаща наема, е от Залцбург и знае, че аз имам семейство там. При разговора си с майка ти той споменал моето име и така станах учителка по музика в дома на семейство Бен.