— Принесъл се в жертва? Заради мъдрост? Или заради някакво безсмъртие? — скочи развълнувано Иосиф от Ариматея. Чувал бе римляните да разказват, че сред келтоите има обичай за човешко жертвоприношение, но за първи път чуваше друид да споменава за това. — Не, не. Не е възможно! Исус наистина е Учител, но аз съм го отгледал и мисля за него и като за мое дете. Познавам го по-добре от всеки друг. Никога не би обърнал гръб на човечеството, нито пък би се отказал от мисията си да търси тук, на земята, спасение за братята си със средствата на любовта! Стремеше се винаги към живота и светлината. Не искай от мен да повярвам, че Учителя може да е въвлечен в мрачен варварски ритуал, за да омилостиви някакви кръвожадни богове.
Ловерниос също се изправи. Сложи ръка на рамото на своя приятел и се взря в очите му.
— Но ти мислиш точно за това, приятелю — рече той. Иосиф отстъпи в знак на несъгласие, но Ловерниос продължи — През цялото време се боиш да не е истина. Защо чакаше отпътуването на Иаков Заведеев, за да отвориш глинените съдове? Защо поиска да дойда чак от островите, за да бъда с теб, когато ще прочетеш написаното в тях?
Без да чака отговора на Иосиф, принцът се пресегна и вдигна мрежата с глинените делви.
— Единственият ни въпрос е дали да ги изгорим сега веднага, или да ги прочетем. Вашият Учител е поел път, който ми е добре известен. В обичаите на народа ни е известно, че само избраници на съдбата могат да поемат пътя на друи, или на посланик на боговете. Това е пътека, която те подготвя за саможертва, нещо, което мисля, че вашият Есус отдавна е бил готов да направи в името на човечеството. Такава пътека винаги удостоява онзи, който се готви да я измине, с мъдрост и истини, жизненоважни за осъществяване на една такава цел. Ала има друга пътека — далеч по-опасна, но ако е успешно осъществена, носи много по-обширно познание и власт.
— Каква власт имаш предвид? — попита Иосиф.
— Трябва да разберем какви са били онези предмети — започна Ловерниос сериозно и пусна мрежата с делвите до огъня, — които прадедите ти са заровили под корените на дъба в Самария и където вероятно са и до днес. Дълбоко се съмнявам обаче, че са останали недокоснати през тези две хилядолетия. Подозирам, че историята на Есус от Назарет няма за цел да ни разкаже просто историята за похищението на Дина и отмъщението на близките й. На дъното стои по-скоро една по-голяма трансформация и че вероятно предметите на Иаков са своеобразен ключ към загадката.
— Аз сам ти казах преди малко за тези предмети — възрази Иосиф. — Учителя никога не е говорил за тях. А те били само дрехи, бижута, лични съкровища, божествата на прислугата, при това стоят заровени вече две хиляди години. Не можем по никакъв начин да ги свържем с някаква трансформация, да не говорим за обяснение на действията на Учителя.
— Спомена, че са заровили нещата до свещен кладенец, под свещен дъб, и причината да го направят е да сменят самоличността на племената, потомци на Иаков. Което подсказва, че не става въпрос само за лични вещи, а за талисмани, в които са вложени омайности от всеки член на племето — обясни Ловерниос. — Онзи, който се е нагърбил с тежката задача да измине този път, за който ти говорех, пръв трябва да вземе талисманите. Те трябва да са обединени от силата на общността по време на отдаването му на древните мистерии. Почти съм сигурен, че това е била целта на Учителя ви. И ако той избере да следва този път заради своя народ, би трябвало талисманите на вашите прадеди да са в него. Но независимо от това дали ще се провали, или ще успее в постигането на окончателната си цел — трансформацията, предметите трябва да бъдат върнати след това обратно в земята, за да омилостивят боговете.
— Нещо не разбирам — не се примиряваше Иосиф, — искаш да кажеш, че Учителя е изкопал вещи, останали заровени в земята от хилядолетия… а може и никога да не са съществували… само и само да си спечели някаква загадъчна власт. Учителя, приятелю, бе способен приживе на такива изумителни деяния като възкресяването на Лазар. След собствената си смърт успя да се яви на Мириам, все едно бе жив. Каква ще да е тази по-голяма сила, която ще е по-велика от тази, която вече притежава?