Като разбрал за този поход, Понтий Пилат събрал войниците от гарнизона, разположен край Цезарея, наредил им да се облекат като поклонници и да отидат на мястото за поклонение. Когато поклонниците тръгнали нагоре по склона на свещената планина, по нареждане на Пилат войниците започнали да убиват тези, които били край тях. Други, особено по-богатите и известните, били взети за заложници и отведени в Цезарея, където били разпитани за причината за поклонението, след което били убити вкупом, отново по заповед на Пилат.
По време на разпита пред трибунала тук Пилат неизменно заявяваше, че целта му била да предотврати размирици, тъй като имал информация, че много от поклонниците щели да носят оръжие. Известно е, че самаряните и много от останалите жители тук носят открай време оръжие, за да се бранят от разбойниците в района, а и много от жертвите били жени и деца, така че обяснението му не е твърде задоволително. На префекта е наредено да остане под домашен арест в Антиохия, до второ нареждане.
Участниците в трибунала, опирайки се на показанията на римските войници, присъствали по време на разпитите на заловените самаряни, са единодушни, че префектът Пилат се интересувал да научи къде точно се очаква да бъдат намерени предметите, за които стана дума. С оглед на това наредихме допълнителен отряд от Трети легион да претърси планината Гаризим. Когато се върнаха, те докладваха, че са открили множество места, където наскоро е било копано. Тъй като поклонниците са били спрени в началото на своето изкачване от войниците, пратени от Пилат, очевидно някой друг е копал. Не бих се учудил, ако това е сторено по нареждане на бившия префект. Древни, свещени предмети не бяха намерени.
Рим:
пролетта на 37 г. сл. Хр.
Отглеждам пепелянка за народа на Рим, И един истински Фаетон за целия свят.
Нямам нищо против да ме мразят, стига да се страхуват от мен.
— Какви очарователни малки изненади ни поднася животът точно когато най-малко ги очакваме — отбеляза император Гай, обръщайки се с привидна любезност към чичо си Клавдий.
Разхождаха се ръка за ръка през Марсово поле покрай Тибър към мавзолея на Август и недовършения поради смъртта на Тиберий храм на Божествения Август. Докато се усмихваше вътрешно на някаква своя мисъл, Гай вдъхна дълбоко аромата на прясната пролетна трева и продължи:
— И като си помисля, че само преди месец на мен гледаха като на малкия Калигула — ботушчето — „роден в ботуш“, отгледан от баща си като част от войнишкия инвентар. На осемнайсет бях в групата на танцуващите момчета, които дядо ми събираше заедно с харема си на онзи ужасен скалист остров Капри. А виж ме сега — на двайсет и четири управлявам цялата Римска империя! Колко ли би се гордяла майка ми! — Внезапно лицето му помръкна. — Ако, естествено, й бяха дали възможност да живее, за да се порадва на този факт.
Запознат добре със семейната история, Клавдий ни най-малко не се изненада от реакцията на своя племенник и само леко го потупа по ръката. Също като младия император до него, когото всички все още наричаха Калигула, Клавдий бе прекарал живота си в непрестанно недоумение кой, като не изключваше себе си, разбира се, ще е следващият убит от семейството и от кого.
Много се говореше например, че преди да седне на трона, Тиберий е организирал убийството на Германик — бащата на Калигула и брат на Клавдий, за да попречи на Германик, като законно осиновен син на Август и негов любимец, да наследи властта. Това обаче беше последната смърт в семейството, причината за която остана само слух. Включително двамата братя на Калигула и майка им Агрипина, на която Тиберий открито нареди да замине в изгнаничество, бяха бити и оставени да умрат от глад.
— Естествено, ще ме подозират в съзаклятничество — добави Калигула, имайки предвид смъртта на дядо си, който го беше осиновил. — Вярно е, че бях там, когато Тиберий спря във вилата в Мисено. Бях там в нощта на внезапната му смърт. Но тя беше в резултат на тридневен гуляй. Признавам, че много приличаше на отравяне, и боговете ми са свидетели, че аз не по-малко от останалите имах основание да ликвидирам стария козел. В края на краищата тъкмо той бе убил почти всеки, с когото бе сядал на една маса.