— Истински пример за щедрост ще дадеш на римските граждани, скъпи мой Гай! — рече той на своя племенник, който вече се бе настанил на украсения със скъпоценни камъни трон, до който водеха няколко стъпала, ето защо, за да чува добре чичо си, Калигула трябваше да напрегне слух. — Ще бъдат добре възнаградени за обичта си към теб и доверието което ти гласуваха. Сам каза, че възнамеряваш да възстановиш практиката за „хляб и зрелища“, както съществуваше по времето преди Тиберий и бе прекратена от него. Някак не те виждам в ролята на владетел, който ще държи на събирането на данъци. Очевидно си измислил някакъв хитър начин да набираш средства.
— Позволяваш си да разговаряш с един бог за това, че трябва да тича след пари? — с погнуса попита Калигула. Беше взел златната светкавица на Юпитер, с която обичаше да се разхожда, когато се занимава с държавни дела, и с върха започна да чисти ноктите си. — Добре де, все пак си мой съконсул и ще ти кажа. Спомняш си, предполагам, Публий Вителий, помощник на баща ми Германик? Беше с него, когато едва трийсет и три годишен баща ми беше на последната си мисия в Сирия.
— Познавам добре Публий — обади се Клавдий. — Беше най-близкият човек на брат ми, дори в смъртта му. Тогава ти беше малко дете и затова вероятно не знаеш, че тъкмо той доведе Писо — агент и приятел на Тиберий, — за да бъде изправен на съд по обвинение, че е отровил баща ти. Тогава и Тиберий можеше да бъде изправен пред съда, ако не беше изгорил тайните инструкции, които бе дал на Писо, когато му ги показаха. Но Тиберий имаше дълга памет за такива предателства и не забрави Вителий. След време Публий беше арестуван и обвинен, че е участвал в заговора на Сеян. Опита се да пререже вените си, но се разболя в затвора. По-късно брат му Квинт, сенаторът, бе публично опозорен по време на една от организираните от Тиберий чистки в Сената.
— Не си ли се запитвал — попита Калигула — защо дядо ми ще унищожи двама братя в нашето семейство… и после, малко преди самият той да умре, ще назначи най-малкия брат за императорски легат в Сирия?
— Луций Вителий ли? — повдигна вежди Клавдий. — Като всеки в Рим за мен това назначение е по-скоро въпрос на… лична услуга. — След това додаде с известно неудобство: — Заради младия Аулий.
— Наистина, кой друг, ако не бащата на човек като Аулий, заслужава такава чест — саркастично подхвърли Калигула. — В края на краищата момчето, едва шестнайсетгодишно, щедро предложи своята девственост на Тиберий. Трябваше да се сетя и сам.
Калигула стана от трона, слезе по стълбите и започна да крачи из стаята, като пошляпваше светкавицата по едната си длан. Сетне седна до масата и вдигна съд с вино, от който наля в една чаша и разклати звънчето наблизо. Слугата, който опитваше храната и напитките му, момче на не повече от девет-десет години, влезе на часа, за да опита напитката, в това време младият император напълни други две чаши почти догоре и даде знак на чичо си да вземе едната. Изчака момчето да напусне стаята с поклон. Сетне за изумление на Клавдий извади от кутия на масата две скъпи на вид перли с размери на човешки палец и ги пусна в чашите с вино.
— Получих всички документи, които е държал Тиберий на Капри — съобщи младият император, след като отпи от виното и попи устните си. — Изчетох всичките, но един от тях ми се стори особено интересен. Писан е от Луций Вителий, след като поел поста в Сирия преди малко повече от година. В него става дума за някакви изключителни предмети, собственост на евреите, заровени някъде по склоновете на свещена планина в Самария — предишното протеже на Сеян, Понтий Пилат, се е опитвал да се добере до тях. Оказва се, че Пилат е избил бая народ, за да стигне до тях. — Клавдий, единственият наистина беден член на императорското семейство, в този момент имаше само една мисъл — как да извади перлата от чашата си, преди да се е разтворила в течността, но така, че племенникът му да не забележи. Все пак реши, че ще отпие малко от подправеното по този начин вино.
— Какво по-точно казва Вителий за тези премети? А какво се е случило с Пилат и с предметите? — попита той.