— Тиберий? — не можеше да повярва Клавдий. Той остави чашата си и се опита да различи племенника си сред спускащия се мрак. — Но той притежаваше двайсет и седем милиона в злато. Защо ще му е да си прави труда да издирва още?
— Когато ти казах, че според мен предметите са ценни — опита се да обясни Калигула, — нямах предвид материалната им стойност, а нещо далеч по-голямо… това не съм го споделял с никого, дори и с Друзила. Не беше случаен фактът, че бях в Мисено, когато Тиберий пристигна там в нощта на своята смърт. Очаквах го там. Знаеш, че почти не напускаше Капри, а този път бе отсъствал няколко месеца и никой не знаеше къде точно се намира. Бях разбрал, че Тиберий е ходил до островите Пакси, от които онзи египтянин бе чул да идва странното съобщение. Много добре знам какво е очаквал да научи там.
На островите Пакси, недалеч от гръцкия бряг, се издига огромен камък като онези на келтските острови. Върху него се виждат надписи на отдавна забравен език, който никой не може да разчете. Тиберий обаче смяташе, че познава такъв човек, който е и заинтересован да го разчете почти толкова, колкото и той, а на всичкото отгоре му беше и много задължен. Ти го познаваш, чичо Клавдий. Ти беше този, който го доведе на остров Капри преди няколко години, за да помоли за тази услуга, и в резултат дядо отмени заповедта на Сеян и разреши на евреите да се върнат в Рим.
— Иосиф от Ариматея! — възкликна Клавдий. — Богатият евреин търговец, приятел на Ирод Агрипа. Какво знае той за всичко това?
— Очевидно достатъчно, за да приеме да се срещне с Тиберий на Пакси и да прекара там последните няколко месеца, разгадавайки надписите върху камъка — отвърна Калигула. — Когато на дядо му прилоша по време на вечерята, аз останах при него през нощта и чух бълнуванията му — по-скоро чух онова, което се отронваше от устните му, докато треската го изгаряше. И записах всичко. До този момент аз бях единственият, който знаеше.
Когато Калигула се усмихна, Клавдий също направи опит да отвърне на усмивката му, но устните му не помръдваха. Вече не хранеше никакви илюзии относно причините за смъртта на Тиберий. Молеше се само виното, което току-що погълна, да не е отровено. Ставаше му все по-зле.
Когато Калигула улови чичо си за ръка, стаята съвсем притъмня пред очите на Клавдий. Единствената светлина, която стигаше до съзнанието му, бе от блясъка в очите на младия император.
— Без съмнение — успя само да промълви Клавдий и мракът го погълна.
При всеки еон, когато по време на пролетното равноденствие слънцето започва да се издига над ново съзвездие, на земята слиза един бог, който се ражда като смъртен от плът и кръв. Расте сред хората, докато стане възрастен, след което позволява да бъде пожертван, захвърля плътта, която го държи като затворник, и се връща във вселената. Преди смъртта той предава вселенската мъдрост на едно-единствено човешко създание.
Но за да бъде разпространена божествената мъдрост във времето, така както се отчита то на земята, тя трябва да бъде вплетена във възли, представляващи пресичането на духа и материята във вселената. Само истинският избран, онзи, комуто богът е доверил мъдростта, ще знае как да го направи.
За да се осъществи тази връзка, тринайсет свещени предмета трябва да бъдат събрани на едно място. Всеки от тях има специфична цел в ритуалното раждане на новата епоха, всеки от тях трябва да бъде помазан с божествена течност, преди да бъде използван. Предметите на следващата епоха са:
1.Копие 2.Меч 3.Гвоздей 4.Кокал 5.Камък 6.Кутия 7.Казан 8.Поднос 9.Дреха 10.Весло 11.Сбруя 12.Колело 13.Дъска за игра.
Този, който събере предметите, но не притежава вечната мъдрост, може наместо за космическо единение да стане причина за терор и варварство.
— Виждаш ли? — рече Калигула, когато завърши четенето на филипиката. — Нали помниш какво ти казах за копието и разпъването на кръста в Юдея. Копието е първият предмет в този списък. Разбираш ли? Тиберий е смятал, че Пан е богът, позволил да бъде принесен в жертва, за да настъпи новият еон: богът козел, богът най-често свързван с остров Капри и със самия него.