— Но когато надписът върху този камък на островите Пакси е бил преведен, се оказва, че тъкмо евреите са тези, които са осигурили необходимото тяло за жертвоприношение, за да настъпи тази промяна. Не бяха ли евреите тези, които обикалят света, учат всевъзможни древни езици, за да могат да превеждат загадки и тайни? Не бих се учудил и ако го правят, за да събират предметите на безграничната власт. Помислял ли си дори за миг, че твоят Иосиф от Ариматея не знае какво прави, когато е помолил Тиберий да върне неговия народ в Рим? Мислиш ли, че не е знаел какво прави и когато задига мъртвото тяло на разпънатия евреин от Юдея? Защото той точно това прави. Същевременно успява да прибере и копието, с което Гай Касий Лонгин го промушва.
— О, богове! Гай, престани, моля те! — провикна се Клавдий и главата му увисна безпомощно, защото той не беше повече в състояние да я държи изправена. Стомахът му се бунтуваше неудържимо. И виното, и емоциите му бяха дошли в повече. — Моля те, донеси ми едно перо. Трябва да повърна.
— Не можеш ли да си събереш ума поне за малко? — раздразнено попита племенникът, но все пак стана и донесе празна купа и дълго щраусово перо от връзката наблизо.
Клавдий вдигна глава, размаха перото, за да се освободят власинките, след което отвори уста и погъделичка с върха дъното на гърлото си, докато съдържанието на стомаха му не се изплиска в купата.
Завръщането
Фу / Завръщане
Хексаграм 24
Времето на мрака е отминало. Със зимното слънцестоене настъпва тържество на светлината. Обрат нагоре следва всеки период на упадък. Прогонената доскоро светлина се връща с нова сила. Отново започва движение, но то не е предизвикано отвън… Завръщането е заложено в природата на нещата. Движението става на цикли и колелото се затваря. Всичко се завърта и идва в определения момент.
Колкото повече знае човек, толкова повече разбира, че всичко се върти в цикъл.
Повече от час стоях в горещия басейн, но все още бях разстроена. От връзките на хората от семейството ми с националсоциалистите, като добавим дядото бур със склонност на изнасилвач, да не говорим за очарователната беловласа леля Зоуи в Париж, стигнала с танците си до сърцето на Адолф Хитлер… Историята на моето семейство все повече заприличваше на онова, с което се занимавах: закопани в продължение на половин век вещества, които започват да пробиват пътя си навън от затвореното пространство, в което някой смяташе, че добре ги е скрил.
Най-сетне Лаф излезе от басейна за следобедната си дрямка и аз също реших да се прибера в стаята си. Имах нужда да остана известно време сама, за да събера мислите си.
Знаех, че моят братовчед и кръвен брат е инсценирал смъртта си и остави мен като изкупителна жертва, а сега вече излизаше, че го е направил, използвайки ръкописа, ревностно пазен от собствения му баща — Ърнест, и баба ми Пандора, ръкописът, който баща ми и втората ми майка с помощта на журналистите смятаха да задигнат и да публикуват, за да спечелят от това. И макар да нямах представа какво съдържа този документ, безсъмнено страниците, които бях разпръснала в Инструкциите на Министерството на отбраната на САЩ миналата вечер, бяха изпратени от Сам.
Бях изхвърлила опаковката от кафява хартия, така че нямаше начин да разгледам марките или пощенското клеймо, но щом Лаф спомена за документа, в съзнанието ми изникна малкото жълто листче, което Язон ми донесе, и пощенският код на изпращача, започващ с 94, сигурен знак, че пратката е пусната в Сан Франциско. Ето защо твърдението на Волфганг Хаузер, че го е изпратил на моя адрес от Айдахо си беше измислица, както вероятно и всичко, което ми наговори.
Едва се сдържах да не се сритам за глупостта да се оставя да бъда измамена от поредната красива физиономия и се зарекох, че дори да се намеси лавина, втори път няма да се поддам. Вероятно бе прекалено късно, за да поправя щетите от своята слабост. Волфганг бе прекарал насаме с ръкописа цялата нощ, в която аз дълбоко спях, и нямаше начин да разбера дали го е разгледал, или снимал, или направил някакво копие. Излизаше, че независимо от усилията си, бях се озовала в началото на кръга, там, където бях преди седмица — между Сцила и Харибда — на твърда скала.
Щом отворих вратата на хотелската си стая, се сетих за горкия Язон. Седеше в средата на огромното легло с най-гневното изражение, на което бе способен.
— Йои — бе звукът, отронил се от гърлото му, изразяващ целия гняв, на който са способни котките.