Гласът й звучеше така успокояващо, че едва когато стигнах до стола, си дадох сметка, че ми действа като умело хвърлена примка, на чиято воля не можех да не се подчиня. Следователно трябваше да си отварям очите и да внимавам.
— Бих искала да ме харесваш — увери ме жената. — Наистина се надявам да станем приятелки.
На не твърде яркото осветление в стаята тези бистри очи, напомнящи за напитка с потопени вътре златни люспи, изглеждаха странно засенчени от дългите мигли. За нищо на света не можех да се досетя за какво мисли тя, но ме обзе твърда решимост да го разбера. Чувствах, че прямотата е най-добрият подход.
— Не става дума за това дали те харесвам, истината е, че не разбирам типа хора като теб и не се чувствам спокойно в тяхно присъствие — признах. — Изглеждаш по един начин, говориш по съвсем друг, а се държиш по трети. Имам усещането, че това, което си всъщност, няма нищо общо с вида и държанието ти.
— Мислиш ли, че това не важи и за теб? — отбеляза Бамби и спусна ръка, за да погали главата на Язон с дългите си елегантни пръсти. Направи ми впечатление, че той не замърка, но и не избяга.
— В момента не говорим за мен. Но както сигурно си схванала от разговора тази сутрин, израснала съм в семейство, чиито членове не са много близки. Ако поведението ми е малко загадъчно, най-вероятно е така, защото се старая да се държа настрани от противоречията им. Тъкмо затова и избрах път, диаметрално противоположен на линията в семейството.
— Мислиш ли? — попита тя неочаквано. Но побърза да добави: — Всъщност точно за теб става дума. Мнението ти за мен е важно. Когато казах, че искам да ме харесваш, нямах предвид — като сестри, както подхвърли чичо ти. Но при създадените обстоятелства имам усещането, че ще е доста сложно, ако не успеем да поддържаме поне приятелски отношения.
— Виж какво — подхванах и отпих следваща глътка, конякът беше наистина превъзходен, — не разбирам защо толкова се тревожиш за това дали ще се разбираме, или не. — За първи път от много години насам съм в компанията на чичо Лаф и няма никакви изгледи ние двете с теб да се срещнем отново.
— Точно в това е проблемът — усмихна се тя. — Но преди да обясня, нека ти кажа защо имаш усещане за „дискомфорт“ край мен. Стига да нямаш нищо против, естествено.
Взрях се в тези бистри очи, които продължаваха да ми се струват някак неразгадаеми. Това момиче си го биваше, но реших, че щом така иска, нека бъде нейното и ще си получи заслуженото, пък дори и да е шамар.
— Вероятно е наистина много лично, но ти беше тази, която пристигна посред нощ с бутилка коняк и поиска да си побъбрим. Животът на чичо ми едва ли е запечатана книга и трябва да знаеш, че е имал в живота си твърде много жени, коя от коя по-красиви, при това също като и баба ми Пандора много способни. Ти си друг случай, наистина притежаваш голяма дарба. Това, което изсвири тази вечер, беше изумително, от световна класа, по мое мнение. Поради обкръжението си като малка, мога да преценя. Не разбирам защо човек като теб е готов да бъде придатък, нещо като украшение за някой, който очевидно е много прочут и очарователен като чичо ми. Баба ми не би го направила, така че не разбирам защо ти го допускаш. Струва ми се, че това е причината да не те разбирам и да изпитвам „дискомфорт“. Според мен зад вашите отношения стои някакъв друг сценарий.
— Ясно. Може и да си права — Бамби сведе очи към ръцете си, отпуснати в скута. Когато ги вдигна отново, тя беше много сериозна. — Чичо ти Лафкадио е извънредно важен човек за мен, фройлайн Бен. Разбираме се прекрасно. Това обаче е съвсем друг разговор. И не заради него дойдох тук сама тази нощ, за да търся приятелски взаимоотношения.
Чаках. Очите със златисти точици следяха всяко мое движение. Съобщението, което последва, ме блъсна с все сила.
— Фройлайн Бен, изплашена съм от прекаления интерес на брат ми към теб. Ако не направиш нещо, и то скоро, този интерес може да застраши сигурността на всички нас.
Седях вцепенена. Това бе последното, което можеше да ми хрумне. Едва сега с ужасяваща сигурност разбрах защо всичко около Бамби ми се струваше толкова познато.
— Брат ти ли? — едва чуто промълвих. Нямаше нужда да си конструктор на ракети, за да се сетиш кой може да е този човек.
— Нека се представя както трябва, фройлайн Бен — започна моята гостенка. — Името ми е Бетина Браунхилд фон Хаузер и Волфганг е моят единствен брат.
По дяволите — нищо друго не ми идваше на ум. Излизаше, че Бамби е просто прякор на Бетина, както беше обръщението на чичо Лаф към мен — Гаврошче. Бях чувала името Бетина фон Хаузер, млада челистка, развълнувала музикалните среди в последно време, но никога не би ми хрумнало, че тъкмо Бамби е тази изпълнителка, още по-малко, че има някаква връзка с доста опасното ми увлечение — Волфганг Хаузер.