Тази твърде неприятна изненада ме изпълни с още по-голямо подозрение към всички и най-вече към чичо ми. Ако Лаф се чувстваше толкова близък с Бамби, той можеше да говори пред нея всичко, както сам посочи, тогава защо изчака тя да излезе, за да спомене случката с Хитлер и руните? И защо, когато споменах името на Волфганг, Лаф индиректно ме предупреди да внимавам, без да намекне дори, че тези двамата са толкова тясно свързани? И ако Лаф бе убеден, че Зоуи е Schutztaffel, съмишленик, толкова близка приятелка на брата на Бамби, защо доведе самата Бамби от оня край на света, за да се срещне с мен?
И ето я сега тук, пристигнала на пръсти посред нощ, с разкошните си дантели и бутилка скъп коняк, за да ми разкрие — зад гърба на Лаф — неща, които може би той не знаеше, но не си бе направил труда да сподели с мен и онова което му беше известно. Тъй като Бамби изрично подчерта, че се разбира с него прекрасно, трябваше да се досетя, че единствено аз от цялото семейство нямам и най-малка представа какво всъщност става. По дяволите всички, щях да науча.
За щастие притежавах тайно оръжие — независимо от младата си възраст, незначително тегло и опит, можех да изпия сериозно количество твърд алкохол, без това да се отрази на походката ми и на спомените ми от прекарването на следващия ден. Така че половин бутилка „Реми Мартен“ не представляваше кой знае какво изпитание. Надявах се този мой „талант“ да свърши работа за разпита, на който се готвех да подложа Бамби.
Към три след полунощ бутилката бе празна и Бамби си беше отишла. Тя почти загуби съзнание насред изречението и остана на стола с изпънат гръб. Помогнах й да се изправи и я изведох от стаята си. Не можех да рискувам да я оставя при мен, за да се събуди след няколко часа и да види, че ме няма. Но след близо три часа „дружески, почти сестрински“ разпит бях научила много повече, отколкото очаквах, включително и важни за мен разкрития.
Волфганг Хаузер не беше австриец — той и сестра му бяха с немски произход, родени в Нюрнберг, но израснали в Швейцария, а по-късно бяха получили образованието си във Виена. Той — в сферата на науката, тя — на музиката. Семейството им, макар и не богато, бе сред най-старите фамилии в Европа. От няколкостотин години дедите им имаха „фон“ в името си. Волфганг бе предпочел да не го използва, защото не смятал, че е подходящо за бизнес делата му, както обясни Бамби. Детството и младостта им в сравнение с моите бяха направо идилични… до момента, когато пътищата им се пресекли с този на семейство Бен.
Бамби била протеже на чичо ми Лаф вече повече от десет години. Когато на всички станало ясно колко е талантлива, той не само предложил да плаща на най-добрите учители, но и сам да се занимава с нея, и семейството на момичето се съгласило то да живее в дома на Лаф във Виена. Волфганг често посещавал сестра си там, което значеше, че твърдението на Лаф, че почти не го познава, не беше вярно.
Преди седем години обаче се случило нещо, което променило дори тези ограничени семейни контакти. Волфганг успял да завърши образованието си по-рано от очакваното и заради първата си работа веднага след университета като консултант по проблеми на ядрената енергетика, отсъствал все повече и повече от Виена. И тогава, прибирайки се от едно от своите пътувания, се отбил да види сестра си в апартамента на чичо Лаф с изглед към Хофбург. Младият мъж споделил с Бамби и Лаф, че е приел предложението на Международната агенция по атомна енергия да работи за тях. Искал да ги заведе на обяд в близкия ресторант, за да го отпразнуват.
— Когато приключихме, Волфганг предложи да го придружим в Хофбург. Заведе ни във Вундеркамер, за да разгледаме сбирката от скъпоценности, прочутата колекция от древен Ефес, която гостуваше в момента в музея, и в Шацкамер, за да видим Reichswaffen — кралските оръжия.
— Имаш предвид съкровищницата, където се съхраняват стари оръжия? — попитах аз. Спомних си, че в басейна Лаф ми разказа как преди повече от седемдесет и пет години е бил на същото това място в компанията на Адолф Хитлер.
— Точно така — потвърди младата челистка. — Брат ми ни заведе при някакъв меч и копие и попита Лаф дали той и Пандора са чували за сбирката от свещени предмети. Лафкадио замълча и тогава брат ми разказа как от дълго време се интересува от тях. В Нюрнберг много се говореше за тази сбирка и за това, че Адолф Хитлер е изнесъл значителна част от императорската съкровищница във Виена като например първите знаци на Империята: императорската корона, скиптъра и сферата, императорския меч и още други и как ги е занесъл в замъка в Нюрнберг. Едно от първите неща, направени от Хитлер след прочутия Аншлус.