— Анексирането на Австрия към Германия през хиляда деветстотин трийсет и осма година, нали? — зададох напълно излишен въпрос, защото чудесно знаех отговора.
Дали бе обикновено съвпадение, че през март точно преди една година, в 1988, на тържествата по случай петдесетгодишнината на събитието, моята леля Зоуи, пристигнала във Виена, за да се срещне със съратниците си, се беше запознала с господин професора доктор Волфганг К. Хаузер? Едва ли, помислих си аз, особено след като Бамби ми разказа, че Лаф категорично забранил на Волфганг да посещава жилището му, след като младият мъж настоял, че любимката на Хитлер, Пандора, неслучайно е запазила по време на цялата война скъпия си апартамент срещу Хофбург и продължила да пее във Виенската опера. Убеден бил, че тя е знаела нещо повече за връзката на свещените предмети с Нюрнберг и дори със самия Хитлер.
— Вие с Волфганг сте израснали в Нюрнберг, градът, където нацистите бяха съдени непосредствено след войната. Не спомена ли някой за предметите по време на заседанията?
— Не зная — отговори Бамби и подпря лакът на масата, за по-голяма устойчивост. — Процесите в Нюрнберг, войната, всичко това се е случило преди ние да сме били родени. Но и след тези събития всички в града говореха за реликвите. Пазеха ги в специално помещение в замъка. Хитлер вярвал, че те притежават особена магия и сила, свързани с потомствените ни връзки с древните германци. Той държал един апартамент в Нюрнберг, който ползвал, когато се провеждали събранията на партията. Апартаментът се намираше почти в центъра на града, до сградата на операта, и прозорците му гледаха към замъка, за да може, когато поиска, да вижда мястото с реликвите. Често ги изваждали по време на големите събирания на привържениците на нацистката партия. Върнати били в Австрия едва след войната…
— Естествено — Нюрнберг! — До този момент напълно бях забравила, но изведнъж ми просветна. Надписите под кадрите на документалните филми от нощните паради със знамената и огромните флагове, факелните шествия, хилядите войници, маршируващи в правилни квадрати — всичко това се бе провеждало в Нюрнберг. Естествено, следваше нов въпрос.
Погледнах бутилката и видях, че от питието е останало съвсем малко на дъното, но не исках Бамби да се отреже напълно, преди да съм разбрала всичко, което исках да зная, ето защо налях остатъка в моята чаша.
— Защо точно в Нюрнберг? — попитах. — Той е съвсем обикновен провинциален град, встрани от основните пътища дори. Защо Хитлер е искал свещените реликви да бъдат толкова встрани, защо там провеждаше партийните митинги?
Бамби вдигна огромните си очи, позамъглени от изпития алкохол.
— Нюрнберг е оста — отговори тя. — Не знаеше ли?
— Оста ли? Искаш да кажеш, че представителите на съюзниците са се събирали там по време на войната? Мислех си, че срещите им са се провеждали в Рим и Виена или…
— Не ме разбра. Градът е оста. Оста на света, смята се, че в него се срещат геометричните линии на властта. В древни времена се е наричал Nornenberg — планината на норните. Според нашата история трите норни, богини на съдбата: Урд, Верданди и Скулд — на миналото, настоящето и бъдещето, са живели в тази планина от сътворението на света и държат вретеното на съдбата. Те са тези, които тъкат нашата съдба в платно, изработено изцяло от руни. Тези жени са като съдии и създаденият от тях гоблен е истинската Справедливост на Нюрнберг, защото историята, която те пишат, ще реши съдбата на света до последния ден. Die Gotterdammerung — Залезът на боговете — историята, която ще се случи в края на времето.
Може би бе наивно да си въобразявам, че ще успея да развържа възлите в един толкова сложен и мъчителен за преминаване лабиринт, като просто разплета сложните семейни взаимоотношения, но не можех да не забележа, че най-близките ми роднини сякаш бяха нагазили до врата в митологията на националсоциалистите.
Нищо изненадващо нямаше в това, че един почти непознат човек като Бамби знае прекалено много неприятни и напълно неизвестни за мен неща за близките ми. В крайна сметка през по-голяма част от съзнателния си живот се бях старала да стоя далеч от тях. Сега се оказваше, че съм имала предостатъчно основания да го направя.