Жрецът на Бел, пълен мъж с обръсната глава и тежка зимна наметка върху ленената туника, пристигна скоро след като Кълин отведе Тевила и Рода. Невин се питаше как ли ще приеме приказките за деомер, но Ловиан заобиколи проблема.
— Прейд, Амир, накарайте тази невестулка да застане както трябва! Може да прояви известно уважение към жреца. Е, Ваша святост! Това е човекът, който се опита да убие тази есен внучката ми. Невин доказа пред мен всичко, но вие трябва да ме посъветвате за закона.
Невин се обърна към жреца.
— Ваша святост, какво е обикновеното наказание за такова престъпление?
— Обесване, разбира се. Нищо, че детето е незаконно. В него тече същата кръв и следователно всяко посегателство е не само опит за убийство, но и направо държавна измяна — жрецът сви вежди, ровейки из паметта си. — „Едикти на крал Кинан“ съдържа най-прясното постановяване на този принцип, но има и по-ранни прецеденти, като може би най-ясния от тях ще намерите в законите на Марин Първи от девети век.
— Много добре, Ваша святост — постанови Ловиан. — Утре сутринта ще свикам официално маловер. Да речем, два часа преди пладне. Дали ще ви бъде удобно?
— Напълно, Ваше сиятелство. До това време ще съм изготвил пълно изложение на прецедентите — възрастният човек насочи проницателните си тъмни очи към Мерик, който стоеше скован между пазачите си. — Желаеш ли да говориш с мен, синко, или с някой друг жрец от нашия храм? Време е да подготвиш душата си за съдебната зала на Великия Бел.
Мерик бегло се усмихна, сетне плю на пода. Докато мъкнеха престъпника навън, Прейд го шамароса.
Невин и Ловиан се качиха в приемната на нейния апартамент. Вятърът виеше и блъскаше по стъклата на прозорците и от време на време изплюваше дим от огнището. Треперейки в карираната си наметка, Ловиан застана до огъня и започна да трие ръце.
— Така е по-добре — обяви накрая. — В заседателната зала е много студено по това време на годината. О, в името на Богинята, Невин, усещам се толкова стара и уморена! Досега не съм осъждала човек на обесване, а освен това, предполагам, че ще трябва да присъствам и на самото бесене — тя потрепери отново. — Е, никой няма основание да се тревожи, че бих пожелала да присвоя рана, както са го правили много регенти, вместо да го запазя за истинския му наследник — шегата не прозвуча особено весело, защото очите й бяха хлътнали от тревога. — Може би трябваше да добавя — ако това време наистина дойде.
— Ще дойде, Ваша светлост. Ще дойде.
Но той долови умората и колебанието и в собствения си глас.
След вечеря Невин се върна в покоите си, придружен от Илейно. Застана на прозореца и се загледа навън, надолу към далечното пристанище, където разпенени вълни се плискаха монотонно и караха съдовете около кейовете да подскачат. Задава се буря, реши той, но дори и без силен вятър, морето щеше да си остане неспокойно през цялата зима. Копнееше да иде в Бардек, но трябваше да изчака пролетта.
— Е, вероятно нищо друго не може да се направи — забеляза той. — Или може би си чувал някога кораб да е пресякъл морето през зимата от тук, да речем, до Суртина?
— Никой не е успявал — Илейно се замисли върху проблема и добави: — Правичката да ти кажа, не съм чувал някой дори да се е опитвал.
— Би било глупаво, дори чиста лудост, а?
— Точно така. Даже и да не налети на голяма буря, а това „даже“ е под много голям въпрос, вълните ще направят кораба на парчета или ще го отвее толкова встрани от курса, че екипажът ще измре от глад, преди да е стигнал до суша. У нас имаме стара поговорка: Вятъра не може да го командва ни човек, ни демон.
— И е съвършено права — изведнъж Невин беше осенен от една мисъл. — Но да го помолиш за услуга, би било нещо съвършено различно.
По-късно същата нощ, когато дънът заспа, той се зави в две наметки и излезе. Докато вървеше през поляните, тревата скърцаше под краката му; лунната светлина проблясваше върху заскрежените тъмни купчини на завитите със слама розови храсти и фонтаните с дракони. Когато намери завет в едно ъгълче, което не се виждаше от броха, изгради мисловно огромна петолъчна звезда от синя светлина; после си я представи така ясно, че тя сякаш заплава във въздуха пред него. Много тихо, но в същото време толкова напрегнато, че цялото му тяло сякаш вибрираше със звука, изрече гласно имената на Кралете на въздуха. Само миг преди призива нощта беше съвършено тиха, но сега от центъра на звездата вятърът влетя с рязък порив и го задуха така, че наметката заплющя около тялото му. (Погледна наоколо и видя, че нищо друго в парка не помръдва.) Тържествено сияещи, яхнали вятъра, се появиха Кралете. Разбира се, те говореха само с картини и чувства, но след известно време Невин успя и ги накара да разберат какво иска от тях — за кратко време да преведат един кораб до островите. Изпускайки снизходително дъх, те се съгласиха и отлетяха, като го оставиха, треперещ от студ, в притихналата градина; правеха му компания само една-две силфиди. Побърза да прибере звездата в себе си — искаше да се върне край огнището и изпие половиница греяно пиво.