Остатъка от нощта прекара, седнал там, премисляйки своите планове и борейки се със страховете си, докато накрая, когато се зазори, успя да поспи два часа и се събуди тъкмо навреме за маловера на регентката. Въпреки опасенията си от предишната вечер, когато дойде време да произнесе присъдата за обесване, гласът на Ловиан беше непоколебим. Бардекецът остана потънал в себе си, толкова погълнат от собствените си мисли благодарение на някаква мрачна дисциплина, че понякога приличаше повече на свое скулптурно изображение, сякаш вече бе напуснал настоящия момент, за да застане в градината на някакъв свой хипотетичен потомък, сред статуите на техните общи предтечи. Невин предположи, че, както му беше казал Саркин навремето си, действителната смърт щеше да се стори само един незадоволителен завършек на Мерик.
— Ето едно от нещата, които може би най-много мразя в тъмния деомер — сподели по-късно с Илейно той. — Това как взема наистина надарени и духовни хора, пречупва ги и ги разкривява, за да служат на гнусните му цели. Срещал съм не един и двама от тези чираци — всички до един са били разкривени и грозни като жалките Диви, които се навъртат около тях.
— Бих казал, че хората са много по-зле. Далеч по-лесно е да се излекуват бедните Диви.
— Съвършено си прав. Според мен е дошло време за мъничко разплата от наша страна. Като намерим Джил и Саламандър и — да се надяваме — Родри, ще се погрижим Тъмното братство да плати за престъпленията си.
— Добре. Ще съм щастлив веднъж да дойде пролетта, повярвай ми.
— Пролетта ли? О, разбира се, все още не съм имал възможност да ти кажа! Тръгваме веднага за Бардек. Помолих вятъра и той се съгласи да ни заведе право там, без опасност от разни ми ти бури и други подобни.
Илейно понечи да каже нещо, въздържа се, затвори си устата, помисли малко, после издаде някакъв сподавен звук дълбоко в гърлото си.
— Нещо не е наред ли? — попита го Невин.
— Нищо. Че какво може да не е наред? Щом вятърът се съгласява, кой съм аз да споря с него? Просто ще издиря първия си помощник и ще му кажа да събере екипажа. Приемам, че регентката ще ни осигури необходимото, нали?
— Без съмнение. Хъм, все още не съм разговарял с нея, така че ще е най-добре веднага да го направя. Колко време ще ти отнеме да подготвиш кораба?
— Два-три дни, в зависимост от това колко хора ще отдели Нейна светлост да ни помагат.
— Ще се погрижа да имаш всичко, което ти е необходимо, можеш да разчиташ.
Разбира се, Невин каза на Ловиан истинската им цел, но тя се съгласи, че трябва да се спретне мъничка заблуда. Оставиха двора да смята, че Илейно ще отплава за Кермор, за да подготви отрано търговията през следващата година. Едно доста опасно пътуване, но възможно, стига корабът да се придържа близо до брега. Самият Невин щял да пътува с него, за да разговаря с гуербрет Кермор за сложната политическа ситуация в Елдид. Ладоик от Кермор беше сродник на Родри откъм страната на Мелуейдовци и, макар не много близък роднина, все пак оставаше възможен съюзник в тази необявена война за рана.
— Ще вземеш със себе си нови дрехи — рече Ловиан. — И един от второстепенните пръстени печати на Аберуин, както и пари, колкото успея да събера. Най-добре е, Невин, да отидеш като мой съветник, а не просто приятел. Знайно е, че бардекските архонти започват кариерата си като търговци и, готова съм да се обзаложа, те разбират колко важна е търговията с Аберуин. Освен това са изпълнени с желание за добри отношения с тукашния владетел.
— Точно така. Смятате ли, че сред хората на Родри ще има желаещи да дойдат с мен? Мога да ги представя като почетна стража, а се боя, че ще ми трябва някой и друг добър меч, преди да свършим с тази битка. Бих взел Кълин, но вие имате по-голяма нужда от него. Обесването на Мерик не означава, че Рода е в безопасност. Готов съм да се обзаложа, че той не е единственият плъх в хамбара.