— За съжаление трябва да се съглася с теб. Що се отнася до бойците, наистина се съмнявам, че ще има недостиг на доброволци. Най-добре е да вземеш само десет, повече от това ще е подозрително.
— Тогава ще накарам Кълин да ги подбере.
— Хубаво. И си измисли ново име, ако обичаш, тъй като ще ти дам да носиш официални писма и т.н. „Никой“ просто няма да върши работа. Не прибягна ли до друго име, когато дойде кралският хералд? То истинското ли беше? Имах странното чувство, че е така.
— Съвършено сте права. Макар че по-късно изпълненият ми със злоба баща реши да го промени, майка ми ме е нарекла Галрион.
— Колко древно звучи!
— Значи идеално ми подхожда, защото ако някога някой човек е бил жива реликва, това съм аз. Много добре, Ваша светлост. Ще направим всичко, което е по силите ни, за да ви върнем Родри.
— Не на мен, лорд Галрион. На Елдид.
Този следобед, докато Илейно и първият му помощник работеха по кораба, Невин отиде на кулата за последно посещение при Перин, или поне с такова намерение. Затворникът беше вече физически здрав, но продължаваше да прекарва дълги часове в леглото, загледан в тавана, или пък седнал до прозореца, вперил поглед в небето. Намери го да гледа как от югоизток се задават намръщени облаци.
— Как е дишането ти днес?
— О, ъ, а, е, струва ми се — съвсем чисто.
— Добре, добре. Оттук нататък непрекъснато ще се възстановяваш.
Перин кимна и отново се загледа в облаците.
— Хайде, момче — Невин възприе най-веселото, но твърдо отношение към пациента, на което беше способен. — Трябва да знаеш, че няма да те бесят или нещо подобно. Време е да се замислиш какво ще правиш оттук нататък с живота си.
— Но, хъм. Искам да кажа, ъ, а, е, все още продължавам да мисля за Джил.
— Съжалявам, но тя е завинаги недостъпна за теб.
— Зная го. Разбирате ли, не това исках да кажа. Аз, такова, ъ, е, мислех си за онова, дето го рекохте преди няколко седмици. Как не трябвало да се крадат разни неща, защото по този начин, а, как да кажа, не се знае какво ще се случи в резултат на това. Спомняте ли си?
— Спомням си и, трябва да призная, се радвам, че мислиш по този въпрос.
— Истина ви казвам, че си го мисля и ме боли, като виждам колко съм бил глупав за, ъ, е, знаете нали, хъм, е, за Родри, искам да кажа. Мразех го, защото Джил го обичаше, а ето как се оказа, че той е бил доста, ъ… важен.
— Боя се, че е малко късно да се тревожиш за това сега.
— Точно затова ме боли. Искам да се отплатя по някакъв начин, но нямам нищо, затова не знам… Някой и друг гологан, един кон — е, ъ, предполагам, че всъщност той не е мой — но седлото и разните му там неща са си мои. Не се събира дяволски много, нали?
— Прав си, че не се събира. Може би ще можеш да се отплатиш на Аберуин с някаква услуга, макар да не те виждам как ще се сражаваш във война, ако се стигне дотам.
— Мога да стана коняр или да се подготвя за налбантин. Ще го направя с удоволствие, стига с това да помогна.
— Е, добре. Ще говорим за това, когато се върна.
— Чух слугите да казват, че тръгвате за Кермор. Мога ли да дойда с вас? Сърцето ми се свива от страх, като помисля какво ще направи с мен Кълин, ако не сте тук да ме покровителствате.
— Той дори не знае какво си направил.
— Може да открие.
— Чакай, чакай, аз… — Невин се поколеба, напъвайки се да се сети нещо, което Перин му бе споменал веднъж за себе си. — Виж какво, момче, след като се срещна с Родри, ти отново тръгна по следите на Джил. Как знаеше накъде е поела?
— Ами просто това е нещо, което мога да правя. Също като, ъ, да омагьосвам коне. Просто го мога.
— Много добре, но какво всъщност правиш?
— Избирам нещо, което обичам, например дом, братовчед си или Джил. Това е едно такова усещане. Когато вървя в правилната посока, се чувствам чудесно, а когато тръгна не натам, накъдето трябва, започвам да се чувствам отвратително до дъното на сърцето си.
— Я виж ти? Знаеш ли, че това може много да ни послужи. Ще ти кажа какво, момче, в последна сметка ще те взема на плаването със себе си.
— Плаване ли? — гласът на Перин се извиси в писък. — На кораб ли? Чак до Кермор? Ще се чувствам зле през целия скапан път. Бих предпочел да застана срещу Кълин, отколкото отново да ме тръшне морската болест, истина ви казвам!