През нощта лагерите не носеха същинска почивка. Отново трябваше да се трепят, за да намерят прилична паша за конете и да запазят оскъдните си провизии сухи. И въпрос не можеше да става да палят огън, защото, въпреки деомера на Саламандър, светлината щеше да оповести на възможните врагове къде се намират, да не говорим, че чисто и просто нямаше сухи дърва. Нощем никой не можеше да спи както трябва в мокрите одеяла; не съществуваше естествен подслон, ако не се смятат сплетеният и бодлив храсталак или по някоя група канари. До един започнаха да говорят все по-малко и по-малко, тъй като всяка дума се превръщаше в озъбване, сопване, а от това произлизаха кавги.
През цялото време Джил не изпускаше от поглед Гуин, макар предаността му към Родри до такава степен да наподобяваше кучешка, че направо й се повдигаше. Един късен следобед, докато двамата със Саламандър привързваха конете на колчета и останалите не можеха да ги чуят, Джил сподели подозренията си:
— Дори и да не ни предаде, как мога да зная дали Ястребите не продължават да го използват? Не могат ли да установят връзка със съзнанието му и да го следват като маяк?
— Биха могли, но не са, гълъбице подозрителна моя. Изследвах го съвсем издълбоко и нищо не открих.
— Сигурен ли си?
— Сигурен ли? Сигурен, положителен, убеден и съвсем, ама съвсем непоколебим — той спря да работи и я огледа с проницателен поглед. — Ревнуваш, а?
— Какво искаш да кажеш, елф скапан?
— Само онова, което чу. Където и да мръдне наш Родри, там е и Гуин, който го гледа с обич, вслушва се във всяка негова дума и се усмихва като любовник. А пък самият Родри, независимо дали е поласкан или не, не му казва да престане.
За миг Джил изпита желание да го удари, чисто и просто затова, че й сочеше онова, което се опитваше да не види.
— На твое място и аз бих ревнувал — продължи Саламандър, малко забързано. — Трябва да имаш предвид, че не те подценявам. Но искам да ти предложа, врабченце прозорливо мое, да помислиш върху следното. Гуин не е влюбен в Родри, а в собственото си спасение. О, богове, помисли как ли се чувства той! За първи път в живота си има надежда, има бъдеще, има чест… и, разбира се, ще е очарован. Но не може да го разбере, защото в края на краищата Ястребите не са обучени да преценяват тънкостите на мисленето. Затова смята, че дължи всичко на Родри и го обожава.
— Да, бе, разбирам какво искаш да ми кажеш. Но…
— Във всеки случай това те измъчва по някакъв начин, нали? Моля ти се, не хвърляй по мен колчето, защото ще остави много грозен белег.
На шестото зазоряване слънцето най-сетне проби през облаците. Докато мъглата отстъпваше назад, успяха да видят, че пътеката, която следват, се превръща в клисура, а освен това пътят на архонта се намира само на половин миля надолу по склона и на запад от лагера им. След кратък спор Джил се съгласи, че ще е по-добре да излязат на пътя и развият малко по-голяма скорост. Тъкмо по пладне небето взе да се разчиства, защото вятърът, който духаше в южна посока, подгони облаците. Заедно с това полека-лека се разведри и настроението им. Джил, както всички останали, се радваше на перспективата да се изсуши, но се притесняваше за водния щит около тях. Когато избърза с коня си напред при Саламандър, тя установи, че на свой ред и той е разтревожен.
— Надявах се, че ще успеем да се скрием в дъжда, докато стигнем Пастедион, гургулице моя, но за съжаление случаят не е такъв.
— На какво разстояние от нас са враговете ни според теб?
Вместо отговор той просто сви рамене. От лявата им страна склоновете се издигаха стръмно нагоре, но тук пътят се виеше равен по ръба на каньона, който оставаше отдясно. На около петдесет ярда под тях, през дърветата, се виждаше разпенената до бяло вода.
— Утре ще се озовем в Пастедион — рече Саламандър внезапно. — Разбира се, ако стигнем дотам. Усещам опасността като гъста воня около нас.
— И аз. Мислех дали не можем да работим с Гуин, може би ще успеем да сканираме враговете си.
— Хареса ми множественото ти число, мое най-магично свраче. Е, може би бихме могли, но право да ти кажа, доста голям страх изпитвам пред самата идея за това. Да установя връзка с очарователното съзнанийце на Гуин, едва ли ще се окаже възможно най-приятното преживяване.