— А нима да умрем в ръцете на Ястребите ще се окаже по-приятно?
— Хъм, такова, и ти си права. Колко ясно и сбито си в състояние да излагаш нещата! Ще видим дали ще успеем да го убедим.
— Добре тогава. Скоро ще трябва да спрем за обяд и да оставим конете да починат. Бедните животни на свой ред бяха подложени на страхотно изпитание през тази седмица и нещо.
— Съвършено си права, но искам да изминем още около миля, преди да спрем. — Саламандър придоби изключително дяволит вид. — Там има нещо, което ми се ще да видиш.
В момента яздеха през огромна долина с формата на буквата V, която свършваше на равен терен, там, където реката се плискаше в долната точка на V-то, а пътят се придържаше към лявата страна, някъде по средата на склона. След няколко минути Джил дочу необикновен звук, като бръмченето на огромен рояк пчели, все по-силен и по-силен, колкото повече се приближаваха, докато накрая прерасна в рева на водопад. Пътят направи последна извивка и те внезапно се озоваха извън клисурата, върху равно пространство земя на върха на скала, а някъде по-долу, от дясната им страна, каньонът просто свършваше изведнъж, сякаш исполин бе отсякъл канарата. Обвит в дантела от дъждовни дъги, водопадът ревеше и трещеше, хвърляйки се право надолу, където на хиляди стъпки под тях се простираше дълга, открита долина. Джил изкрещя, едновременно стресната и очарована, и вдигна ръка да спрат. С пръхтене и суетня изтощените животни застанаха на едно място, а когато най-сетне се умириха достатъчно, Родри и Гуин приближиха. Тя се обърна и видя, че половината от купола на склона зад нея беше разрязан от ножа на същия онзи хипотетичен исполин. От другата страна на долината, скрита отчасти в мъгли, се издигаше още една отвесна канара, разсечена също така майсторски. Отвъд виждаше планините, които се извисяваха надалеч с искрящите си бели върхове.
— Кой е направил тази долина? — изкрещя тя на Саламандър. — Деомер ли?
— Не зная — изкрещя в отговор той. — Дивите казват, че причината е лед, много лед преди много години, но това не е възможно.
Крещейки, за да надвикат гръмовния шум на водата, те слязоха от конете и разпределиха последното зърно на яздитните и товарните животни, докато конете, които бяха в повече, трябваше да се задоволят с мършавата трева. Колкото и да се боеше от преследвачи, Джил реши, че няма как да не дадат почивка на добитъка, защото единственият път надолу по канарата представляваше зигзагообразна пътека, изсечена грубо в самата скала, широка не повече от четири стъпки. Не й се мислеше за държавните роби, принудени да свършат тази работа; без съмнение през това време доста от тях са загинали.
Дъвчейки парче суха питка, тя отиде до водопада и се загледа в пелената от мъгла, която по-скоро се носеше из въздуха, отколкото да пада надолу. Реката, която следваха, течеше от север на юг и се вливаше в друга, виеща се в западна посока. Долината се простираше с мили покрай втората река, чиито краища не се виждаха. По бреговете имаше струпани дървета, останалото бе обикновена бардекска степ. По това време тревата позеленяваше от корените нагоре, подобно на златист воал, положен върху зелена коприна, а дърветата, измити от дъжда, лъщяха на слънчевата светлина като малахитени мъниста. След малко Саламандър дойде при нея. Той посочи надолу към пътеката и широко се усмихна:
— Надявам се, че не се плашиш от височините!
Тя поклати отрицателно глава.
— Ела с мен — продължи той — да ти покажа още нещо.
Назад, където пътят излизаше от планината, наклонът беше по-лек и им даваше възможност да се покатерят донякъде. Скоро получиха изглед към долината, като едновременно с това се скриха от водопадите достатъчно, за да се чуват.
— Всъщност исках да поговорим насаме — каза Саламандър.
— Така реших и аз. Гуин сигурно се опъва и не желае да работи с нас, така ли?
— Боя се, че е така. Очевидно възприема това да отстъпи волята си, дори за най-краткия възможен миг, като тежко поражение и оскърбление. Трябва да имаш предвид, че не ни обвинява, защото с разума си разбира, че би трябвало да помогне, но намира идеята прекалено отблъскваща и се съмнявам, че ще е в състояние да го направи.
— Е, значи това е краят! Ще трябва да разчитаме на Дивите. Досега те свършиха добра работа, като ни предупреждаваха.
— Да разчитаме на Дивите, яребичке моя малка, е един от най-сигурните начини да преживеем горчиво разочарование.