— Хайде — рече автоматично той. — Вече няма опасност.
— Да, бе — сопна се Гуин. — Не ми е ясно какво точно се случи, но зад него стои Майстора на Ястребите. Трябваше да зная, че няма да се отърва от него, поне не задълго.
— Е де, е де, не се безпокой вече — намеси се Саламандър. — В последна сметка ще се отървеш, дори и ако за това ни се наложи да го убием, което, като си помисля, май се налага. Каквото и да е, питам се дали е търсил конкретно теб, или просто разузнава. Разбира се, ако наистина е бил той, в което се съмнявам, защото нашият ездач на вълци изглеждаше безкрайно нещастен — всъщност направо си беше напълнил бригите, а се съмнявам, че човек може да стане Майстор, като се поддава на страха.
— Ох — лицето на Гуин възстанови цвета си. — Но може би е изпратил… Козоногите да го вземат, положително е изпратил друг да шпионира вместо него. Той стои над такива дреболии.
— Та откога сканирането на ефирно равнище е дреболия? — попита Саламандър. — Е, предполагам, че един Ястреб ще гледа на него по този начин.
— В името на всички богове — озъби се Родри. — Вие двамата ще ми кажете ли какво става?
— Извини ме, по-млади ми братко. Двамата с Джил погледнахме нагоре и видяхме някаква фигура, наподобяваща човек, яхнал вълк, която множество Диви се опитваха да избутат. Не е необходимо да ви казвам, че според нас видяното беше тревожно, нали, гургулице моя… О, богове! Джил!
Родри се обърна рязко и я видя да стои на около пет стъпки от него. Съвършено неподвижна, скована, вдигнала ръка пред себе си, сякаш за да се предпази от удар — тя беше вперила поглед в един вълк, свит пред нея; устните му бяха разтеглени в беззвучно ръмжене, погледът — втренчен в нейните очи. За миг помисли, че е действителен, после осъзна, че вижда през него. Благодарение на светлината, хвърляна от Саламандровия деомерски фенер, Родри успя да различи също сребърната нишка, която водеше от пъпа на вълка към нейния, и странните вълни от сила, протичащи като вода назад и напред между тях. Втурна се напред, но Саламандър го сграбчи и дръпна:
— Тя трябва да свърши сама тази работа. Джил! Чуй ме — помъчи се да го прибереш. Съсредоточи волята си върху нишката! Изсмучи живота на това нещо през нишката!
Тя кимна едва доловимо с глава и продължи да стои, втренчена в очите на вълка. Не помръдваше, но той внезапно скочи на четири крака и опъна назад уши, а устата му се отвори в безмълвен вой. Когато тръгна рязко към нея, Джил бързо вдигна ръка с дланта навън и го закова на място. За миг се гледаха яростно, вълкът, показал всичките си зъби и свел глава, готов за нападение, тя — мрачно съсредоточена и безмилостна. Внезапно опашката му започна съвсем плахо да маха, той заскимтя, вдигна лапа, загледан нагоре към нея, умоляващ, сетне се просна и се претърколи по гръб, скимтейки като кутре. Родри видя как енергията протича по сребърната нишка в нейна посока, изсмуквайки живота на съществото, докато то молеше и отчаяно се подмилкваше в краката й, все повече отслабвайки — стана по-малко, сетне избледня и остави след себе си спомен за скимтене.
Джил зарови лице в ръцете си и се разрида. Този път, когато понечи да тръгне към нея, Саламандър му позволи. Родри я прегърна, притисна към себе си, остави я да надава болезнени викове — между риданията, породени от искрена мъка. Не се беше чувствал толкова объркан от деня, когато се събуди в трюма на кораба и видя Барума да злорадства над него. Внезапно Джил се отдръпна и го изгледа, лицето й беше мокро и подпухнало от сълзите.
— Аз го обичах — прошепна тя. — Той беше част от мен.
Сетне припадна, толкова внезапно, че ако не я държеше, щеше да се свлече на място. Докато коленичеше и полагаше Джил на земята, чу брат си да псува. Саламандър приклекна до него и положи дългите си пръсти върху лицето й.