Докато се връщаха заедно, Родри излезе да ги посрещне. Начинът, по който я огледа — със студени очи и свити устни, — я накара да се почувства неудобно, затова го попита:
— Какво има, любов моя?
— А има ли нещо да не е наред? — той се обърна към Саламандър. — Всъщност, какво правихте там?
— Аз пазех, както се бяхме уговорили.
Родри понечи да каже нещо, но само сви рамене и тръгна заедно с тях. Ще поговоря с него по-късно, помисли тя, сега съм прекалено уморена. В лагера намериха Гуин да събира багажа за тръгване. Родри отиде да му помага без дума повече.
— Ще започна да оседлавам конете — рече Саламандър.
— Ще ти помогна.
— Недей. Бъди така добра малко да си починеш.
Джил покорно последва Родри в лагера и седна на земята до дисагите си. Той спря да работи и я изгледа за момент с хладен и оценяващ поглед.
— Вече съм добре, наистина съм добре. Само малко съм уморена.
— Колко дълго прекара там с брат ми?
— Какво? Не много дълго.
— Добре — той внезапно отклони погледа си. — Ти имаш нужда от почивка, нали знаеш.
— Зная — едва потисна прозявката си тя. — Днес стигаме в Пастедион. Само Богинята знае колко ми се ще гореща баня и меко легло.
— Във всеки случай се надявам да стигнем дотам — рече Гуин, който бавно приближи до тях. — Щом Ястребите знаят къде се намираме, а след изминалата нощ изглежда, че знаят, едва ли ще ни пожелаят добър път.
— В Пастедион има ли гилдия? — попита Родри.
— Не зная, но пък, от друга страна, и да има, никой не би ми казал, нали? — той се усмихна, устните му помръднаха горчиво. — Те никога не казват на товарните коне повече, отколкото трябва да знаят.
Джил притвори очи и помисли върху проблема. Усети как наоколо й се струпаха Диви, почувства тяхната буйна енергия и някакъв хладен вятър над нея, около нея…
Вдигна я внезапно и тя полетя високо, сред облак от преизпълнени с радост Диви — красиви, кристални форми, блестящи със светлина и цвят. Сивото гномче дойде при нея като трептящ възел от маслинени и лимонови кристални ивици, обсипани с кафяво-червени искри, които се издуваха и спадаха, докато летяха заедно високо над ръждивочервената земя. В сребристия фонтан от сила, която се изливаше нагоре от кръглото езеро, приветствено танцуваха и се носеха като почетен караул бляскави сини същества.
Далеч под тях Джил видя нещо, което приличаше на купчина едри дървени въглища или чугунени отливки, струпани по ръба на водата. Край тях пълзяха мънички точки светлина, общо взето, с яйцевидна форма, в множество различни цветове. По-надолу видя очертанията на прави улици и осъзна, че това е Пастедион с къщите му от дърво и камък.
Обхваната от внезапно отвращение, се понесе отново нагоре, обратно към долината, а гномчето я следваше отблизо. Долу под тях пътят на архонтите вървеше прав — грозен черен белег сред червеникавата аура на тревата, която пулсираше с нов живот след летните дъждове. Никога в живота си не се бе чувствала толкова свободна, толкова щастлива, както сега, докато се спускаше надолу и пърхаше през обхванатото от светлината на зората небе.
Изведнъж Дивите трепнаха предупредително и изчезнаха. Право към нея се носеше, издуваше и извисяваше сребърен пламък. Обхваната по инстинкт, тя падна право надолу и тогава до съзнанието й достигна Саламандър:
— Скапано дебелоглаво женско муле! Какво правиш тук? Не съзнаваш ли колко си уязвима? Върни се! Веднага се връщай!
Тя усети подръпване в корема и като погледна, видя сребърната нишка, която се опъна, сви, притегляйки я към тялото й. В мига, когато си спомни, че имаше тяло, усети притеглянето му като неустоима похот, то я грабна, дръпна я от небето надолу, надолу и със звук, който напомняше пляскането с ръка по дърво, Джил се събуди. Лежеше на земята и цялото тяло я болеше, сякаш по него имаше хиляда натъртвания. Опита да седне и простена. До нея беше коленичил Саламандър, а през рамото му видя изпънатото от страх лице на Родри.
— Много се извинявам — промърмори тя. — Никога преди не съм имала навика да припадам като дворцова дама. Сигурно се дължи на лошите приятели, с които съм се събрала.
— Без съмнение е така — рече Саламандър с продължителна въздишка на облекчение. — И аз ти дължа извинения, защото за известно време ще те боли, като че си била дъвкана и изплюта. Трябваше да те върна в тялото ти, при това бързо.
Джил изстина; приседна бавно, гледайки изпитателно магьосника с надеждата, че се шегува, но като никога той беше сериозен.