Ден след ден, нощ след нощ деомерският вятър не спираше да духа. Съпроводен от симфония на скърцащи въжета и пъшкащи платна, „Гарантирана печалба“ се носеше право и сигурно, като банкер, тръгнал по следите на длъжник. След като няколко дни се шегуваха с късмета си, както моряците, така и войскарите, които беше взел Невин от Аберуин, станаха неестествено спокойни, вършеха си работата, без да казват повече от най-необходимото на началниците си, но шепнеха помежду си, когато сметнеха, че никой няма да ги види. От време на време Невин виждаше погледи на страхопочитание и чист ужас, но се усмихваше кротко и не обръщаше внимание на знаците против магия, които правеха всеки път, когато ги срещаше лице в лице. Тъй като корабът беше малък и тесен, ръцете сигурно ги боляха от непрекъснатото преплитане. Колкото до Перин, той така и не забелязваше странния вятър, а само лежеше в трюма и стенеше между кратките промеждутъци сън.
Една сутрин, към края на втората седмица, когато стана от сън, Невин видя, че над кораба кръжат и крещят чайки, а покрай борда се носят водорасли. Горе на кърмата Илейно и първият помощник гледаха втренчено напред и обсъждаха какво да правят, когато приближат пристанището. Щом видя Невин, помощникът се изпъна мирно и леко побледня.
— Предполагам, че вятърът е прекалено силен, за да влезем и да пристанем — рече Невин.
— Така е — отвърна Илейно. — Без съмнение обаче той ще отслабне, когато трябва. Ще видим земя след около половин дежурство, а до пристанището ще стигнем, да речем, след още половин.
— Тогава ще се погрижа за каквото трябва.
Първият помощник промърмори някакво извинение и побягна.
— Ще успееш ли отново да събереш екипаж? — заинтересува се Невин. — Искам да кажа, когато тази история се разнесе.
— Въпросът ти е добър. Виж, плащам добри пари и винаги са ме смятали за справедлив човек, така че има на какво да разчитам. Слушай, сигурен ли си, че трябва да слезем в Сурат? Това е едно от най-оживените пристанища на островите и съществува голяма вероятност враговете ни да го наблюдават.
— Може да го наблюдават, а може и да не го наблюдават. Ако бяха на мое място, биха се промъкнали на брега в някое отдалечено място, затова нищо чудно да ги заблудим, като се появим направо тук. Но трябва да знаеш, че няма никакво значение. Каквото и да правя, те много скоро ще разберат, че съм пристигнал.
Към пладне Невин вече видя белите скали на Суртина, които се издигаха рязко и ясно на блестящата светлина. Той седна върху един сандък на кърмата, представи си пламтяща петолъчка и призова Кралете на въздуха. С един порив на вятъра те дойдоха, излъчващи достолепие. Стига да желае, и друг път би могъл да върже вятъра и го използва, за да върне Дракона на Аберуин у дома при своите. Невин им благодари искрено и от дъното на сърцето си, тъй както става между принцове. След няколко мига вятърът отслабна и тъмната ивица, която оставяха след себе си, изчезна. Завиха около един нос, насочиха се навътре към сушата и той се превърна в обикновен морски бриз; стана приятно свеж и задуха точно така, както биха желали, но си оставаше най-обикновен бриз. Разпрострян зад широкия и плитък залив, град Сурат приличаше на смарагд върху златистия плаж. Когато го зърнаха, моряците се развикаха, изпитвайки искрено облекчение.
Невин стана и отиде към средата на кораба, където намери Амир да го чака. Младият воин се усмихваше широко, сякаш от веселие лицето му се бе разцепило.
— Изглежда се радваш, че ще слезеш на брега, момко — забеляза Невин.
— Всички сме така, милорд, и съм готов да го повторя. Освен това сме си приготвили вече багажа. Исках да ви попитам, искате ли да изведем затворника от трюма?
— Кого да изведете? О, Перин! Наистина искам, благодаря. Виж и дали не можеш да му намериш една чиста риза. Отивам и аз да се преоблека. Не забравяй — сега съм лорд Галрион, а ти и момчетата сте почетна стража на един много важен човек. За да измъкнем гуербрет Родри от тази скапана каша, ще трябва всички да се научим да лъжем като разбойници.
— Готово, лорд Галрион — Амир му направи един доста приличен поклон. — Да изпратя ли някого от вашите смирени слуги да се погрижи за багажа ви?
— Точно така, момко! А като си помисля, малко помощ няма да е зле. Регентката ме натовари с най-различни дрънкулки.