В тези дрънкулки влизаха красиво изработени дрехи и знаци за положение в двора — риза, бродирана с драконите на Аберуин, чифт бриги с карето на рана, нова солидна наметка със закопчалка, украсена със скъпоценни камъни във формата на пръстен. В две гравирани сребърни тръби за послания лежаха писма от регентката, а освен това в подплатена с кадифе кесия се намираха всичките пари, които Ловиан можа да събере за този кратък срок. Две дървени сандъчета съдържаха вторите по значение сребърни чашки на клана Аберуин, както и абсолютно най-хубавия, изработен от сребро и позлатен супник, превърнати набързо в подаръци за архонти. Невин облече дрехите, окачи кесията с монетите около врата си и предаде останалото заедно с дрехите, които обикновено носеше, и денковете за муле, пълни с билки и лекарства, на човека, определен от Амир за тази работа.
Върна се на палубата, където Илейно разигра голяма сцена, правейки се, че не може да го познае, а всички моряци останаха с отворени уста, като видяха как капитанът смее да се задява с човек, способен да командва вятъра.
— О, значи вие сте лорд Галрион? — каза Илейно и се поклони. — Е, милорд, почти стигнахме до сушата. Вашата почетна стража и опитоменият ви язовец чакат, събрани на кърмата.
— Благодаря, капитане — Невин се усмихна широко. — Къде ще минем през митницата? Отдавна не съм бил в Сурат.
— Е, всъщност митничарите вече идват при нас. Вижте — онова там не е ли служебен кораб?
И наистина към тях се носеше стройна малка галера с прибрани платна и гребци на веслата. На носа седеше сивокос мъж. Кожата му имаше цвят на мед, а върху бузата му бяха изрисувани двата триъгълника на Сурат, което означаваше, че е държавен чиновник. Когато се изравниха с тях, хората на Илейно хвърлиха въжета и след няколко изпълнени с напрежение мигове галерата беше безопасно привързана към борда на търговския кораб. Въпреки посивялата си коса чиновникът беше сръчен мъж; той прецени на какво разстояние се намира и скочи от едната на другата палуба с грацията на човек, който цял живот е прекарал по корабите. Илейно се поклони; Невин се поклони; чиновникът се поклони и на двамата.
— По флага ви съдя, че идвате от Аберуин, добри ми господа. Как в името на Свещените звезди сте успели да преминете през морето?
— С късмет — отвърна Илейно. — И поради спешна необходимост в служба на гуербрета. Можем ли да акостираме?
— Разбира се — чиновникът погледна с присвити очи нагоре към върха на мачтата, където на бриза се вееше флагът с дракон в сребърно и синьо. — Право да ви река, когато видях герба, реших, че очите са започнали да ми изменят. Е, капитане, ще можете да изкарате цяла зима без пари по кръчмите, разказвайки тази история.
Докато привържат кораба за кея и платят пристанищните такси, стана прекалено късно за официално посещение при архонта, затова Невин, Перин и почетната стража прекараха нощта във великолепен хан като официални гости на град Сурат. Още щом мина, олюлявайки се, по прехвърлената към кея дъска и стъпи на сушата, Перин започна да се възстановява, а докато стигнаха хана и ги настаниха в огромен апартамент, вече беше повече от весел. По собствена инициатива той прие ролята на Невинов лакей, грабна багажа от готовите да му го връчат войскари и последва ханджията, който с френетични жестове и сипейки най-много двайсетина научени деверийски думи, му показа спалнята и скриновете за дрехи.
— Бедният ви слуга изглежда е понесъл много тежко плаването — забеляза ханджията на бардекски пред Невин.
— Много. По това време на годината е направо ужасно в открито море.
— Да. Наистина е така — човекът се поколеба, направо гърчещ се от любопитство, но беше прекалено опитен в своята професия, за да разпитва. — Ще ви изпратя кани с вино, лорд Галрион. Аха, за вашата охрана? Има ли опасност виното да ги хване?
— Ще се погрижа вашата собственост да бъде в безопасност във всякакъв възможен смисъл, добри човече.
Ханджията се поклони толкова дълбоко, че едва не допря с чело пръстите на краката си, сетне побърза да се измъкне.
На вечеря останалите гости в трапезарията се струпаха около чужденците с любезни, но и настойчиви въпроси за чудотворното преминаване на океана, а някои от местните търговци дойдоха специално за целта. В град, който живееше от морската търговия, това пътуване имаше привкус на легенда, подвиг на герой от времето на Зората. За щастие Невин можеше да разчита на искреното си невежество по морските дела, за да ги отклони.